Като заваляха стратегии, та цяла неделя. Тихо, кротко, ден и нощ. Накрая пекна слънце и времето се оправи - само за оране.
През седмицата „на браздата” в парламента орачите на закони предприеха странни действия. Първо, от най-голямата партия в правителството внесоха проект за съдебна реформа, изпреварвайки правосъдния министър в същото това правителство. Никой не разбра каква е логиката.
Ситуацията обаче много прилича на продължението на разказа на Елин Пелин – „Старият Белчо, изпечен стар вол, пъхти с ноздрите и пристъпя като някой големец. Дребната Сивушка се напъва с всичка сила”.
Орането изисква общи усилия, също както оран и жътва следват една след друга.
Ще пожънем ли плодовете на чаканата справедливост, ако управляващите не теглят в една посока? Ще видим ли изправени пред правосъдието всички онези, които години наред сееха и беряха семената на корупцията? Съмнявам се. Особено ако орачите не следват основната цел на тази дългоочаквана оран - да се подрежат корените и да се унищожи поникналата плевелна и културна растителност.
Другото е разбъркване на калта с пръчка.
