Представете си колко нетипично би било в един оспорван футболен мач от младежките лиги край терена да е тихо – да няма подмятания от трибуните, да липсват освирквания, надъхвания на „нашето момче“ и обиди към противника, да се чуват само тактическите насоки на треньорите, съдийските сигнали и подвикванията „пас, пас“ на самите деца.
Точно това се случи миналия уикенд в Англия – програмата „Респект“ на Футболната асоциация проведе така наречения „Тих уикенд“. Участваха цели 500 отбора от различни окръзи, които в рамките на няколко мача се „насладиха“ на съвсем различна атмосфера – родителите в публиката можеха само да ръкопляскат и да обсъждат тихо ситуациите помежду си.
Строго забранени бяха обидите, репликите към съдиите и треньорите, виковете, съветите на висок глас, дори адмирирането с „браво“ и „супер“ трябваше да е балансирано, иначе отговорният за крясъците биваше помолен учтиво да напусне трибуните.
„Тихия уикенд“ бе само пилотен проект и нямаме никакво намерение да го налагаме на всички мачове в цялата страна“, казват от Асоциацията и допълват, че „еднократното събитие има за цел да окуражи самоусещането на зрителите и да промени негативните отношения“.
„Искаме да създадем атмосфера без напрежение, мачовете да преминават в дух на забавление и безопасност за всички, а децата да се наслаждават на футбола и да не стават свидетели на негативизъм и омраза“, казват още организаторите.
В рамките на инициативата се включиха стотици млади футболисти, треньори, съдии и делегати. Английската футболна асоциация бе подготвила рекламни материали по програмата „Респект“, а в допълнение малките футболисти показаха креативност и заснеха забавни поздрави и обръщения към своите любими родители.
Снимките от „тихия уикенд“ се появиха във водещите английски медии, а много скоро след това и по целия свят. Причината е ясна – инцидентите и там са ежедневие, а враждебната среда със сигурност не помага на психологическото израстване на малчуганите с футболни фланелки. Много скоро след инициативата водещи футболисти от миналото и настоящи звезди взеха отношение по темата, а от Федерацията скоро планират и следващо издание на „Тих уикенд“, а защо не и „Тих месец“.
Въпреки че кампанията е тестова и е замислена като стъпка по пътя към подобряване на ситуацията, коментарите от треньори, съдии и родители са противоречиви. Повечето одобряват инициативата, но има и такива, според които подобни правила са твърде крайни и дори дискриминиращи. „Изключително нетипично е да не окуражиш шумно детето си, когато направи нещо правилно“, казва бащата на 10-годишен футболист.
Според разписания предварително „правилник за поведение“ не само тези на трибуните трябва да си мълчат, а даже треньорите трябва да внимават – забележки към съдиите по време на мача и полувремената са забранени, провокирането и изобщо комуникацията с противниковите играчи – също.
Но подкрепящите идеята футболни деятели са много.
„Родителите не крещят по време на училищни пиеси, не обиждат на рецитали по пиано, но пък смятат всичко това за нормално по време на футболен мач“, казва Майк Катън, един от треньорите на отбори, включили се в инициативата.
„И говоря за съвсем обикновени родители, не за някакви си бандити и гангстери, идващи с идеята да освободят напрежението – няма никакво съмнение, че има много деца, които не могат да покажат най-доброто от себе си, когато около тях се крещи и има негативни емоции. Според мен, поне по три хлапета от всеки отбор се засягат от всичко това“, допълва възпитателят и споделя, че вярва в успеха на кампанията.
Неотдавна и у нас получихме поредното доказателство, че в младежките лиги положението изобщо не е розово.
И не, не говоря за качеството на футбола или състоянието на материалната база. Или поне не само за това. На дерби между „Левски“ и ЦСКА „сини фенове“ биха играчи и родители, малко преди това пък майки и бащи на съотборници разменяха шамари и псувни на гостуване в провинцията.
Червените картони са обичайна гледка, а родителите, адмириращи подобни влизания, изобщо не се броят на пръстите на едната ръка. Изобщо ако тук помислим за „тих уикенд“, направо ме е страх какво можем да чуем. От терена и от незачитащите правилата в публиката.
Явно и в Англия е същото, но на Острова се опитват да направят каквото могат по въпроса. Та там вече се справиха с най-свирепите футболни хулигани в западна Европа, колко му е да научат и няколко гневни майки и бащи да не псуват край тъчлинията?
Неотдавна английската легенда Гари Линекер се изказа доста остро по въпроса.
Според бившия нападател „родителите са твърде крайни и крещят абсурдни обиди към съдиите или дори по адрес на младите футболисти, които би трябвало да подкрепят“.
„Конкуриращата се природа на повечето родители ме учудва. Те си мислят, че по този начин помагат на хлапетата, но всъщност повече пречат, просто трябва да оставят децата си да се забавляват“, допълва още Линекер в материал, цитиран от Би Би Си.
Програмата „Респект“ е стъпка точно в тази посока – „мълчаливите зрители“ със сигурност няма да помагат особено, но пък със сигурност няма да пречат. А когато става дума за хлапета, може би най-важното нещо на света е да не им пречим и да не даваме грешен пример.