Отива си една трудна година, в която светът се преобръщаше пред очите ни.
На този фон искам да ви кажа няколко думи, за които да се сетите следващия път, когато се случи нещо, което да ни накара да се почувстваме несигурни, тъжни, отчаяни.
Днес е ден, който прекарваме с най-близките си. Хора, които забързани в ежедневната суета често пропускаме, неглижираме, хора които знаем, че винаги ще са до нас, каквото и да се случи. Сега вие сте заедно. Не пропускайте момента, бъдете нежни и обичливи едни към други.
Екзюпери се молил в своята прословута молитва Господ да го научи на изкуството на малките крачки "Опази ме от наивната вяра, че всичко в живота трябва да върви гладко".
Да, в живота всичко върви гладко в младостта, след това идва съзряването. Важното е да знаем, че само когато имаме някого до себе си, можем да преминем през трудностите.
2016 г. беше годината на Мини-ми. Това е онзи герой от "Остин Пауърс" – точно копие на главния герой, но осем пъти по-малък.
Някак си се завъртяхме в света на Мини-ми. В Америка избраха Доналд Тръмп, във Великобритания неговия Мини ми – Найджъл Фараж, убеди по-голямата част от обществото да излезе от Европейския съюз. В света има много кандидати да са Мини ми на Владимир Путин, други бленуват да са Мини ми на унгарския премиер Виктор Орбан.
Навлизаме във времената на имитаторите, на обърканите чувства. Светът уж е малък, свързан, но все по-самотен и опасен. Намираме старите си съученици по интернет, но говорим с близките си по "Скайп". Седим в ръката със смартфон и не усещаме кога на масата настъпва мълчание.
Изпращаме още една година на свързаност, която ни разделя – и в прекия, и в преносния смисъл, и индивидуално и цивилизационно. Лесно е – виждаш на дисплея колко е хубаво някъде другаде и тръгваш. Светът е малък за теб и толкова голям за твоите близки. Затова никога не забравяйте какво означават дни като днешния – Коледа ни дава възможност да сме заедно, да си говорим, да си спомняме, да си споделяме, а защо не и да мечтаем.
Ние живеем без война и ако погледнете света в момента, без предубеждения, ще видите, че страната ни продължава да е нашият сигурен дом. Да, може би ако се сравняваме със стандарта на германците, французите, американците, ние сме бедни, но не забравяйте, че това сравнение е със страни, в които в момента всички искат да отидат. Защото всички са по-бедни от тях.
Точно този блян за по-добър живот и пари докара стотици хиляди мигранти в тези държави. Тези общества се промениха безвъзвратно, но България все още е стабилна и спокойна. Въпросът е как ще я опазим. Въпросът е как ще се променим ние, какво искаме да постигнем като общество, ще започнем ли най-после да се слушаме, а не да крещим и самобичуваме.
Защото нашият живот е уникален, а не просто Мини ми на нечий чужд живот.
Честита Коледа!
