Свикнали сме да определяме съвременния спорт и основните фигури в него като „машини за пари“ – в голямата игра всичко се измерва в големи цифри, независимо дали говорим за заплати, приходи или печалби. Горното важи най-вече за спортовете отвъд Океана – в САЩ индустрията е толкова развита, че прави долари направо „от въздуха“. Голямата четворка на американския футбол, баскетбола, бейзбола и хокея има толкова сериозен финансов оборот, че може да си позволи колосални сделки и звездни заплати, за каквито Европа все още може да мечтае.
За разлика от системата на Стария континент, където всеки отделен клуб играе „сам за себе си“ на финансовия фронт, в Щатите ключови са лигите, които разпределят големите бюджети и се стремят да има интрига не само в банковите сметки, но и в класирането на всяко от първенствата. В резултат на това феновете от цялата страна (а и целия свят) получават качествен и интересен продукт, плащат солидно за това удоволствие, за да могат част от средствата да се окажат в джобовете на играчите и да помогнат за резките промени на стандарта, често до неподозирани висини.
Колкото и да е чудно, точно в две от най-проспериращите американски лиги напоследък се появиха два примера, които показват, че „не всичко е пари“, а милионите могат или да не променят хората, или пък се превръщат в пречка за отстояването на собствената позиция и в крайна сметка стават жертва на правилния избор.
„Аз съм Лари Сандърс. Аз съм човек. Аз съм баща. Аз съм писател. Аз съм художник. Аз съм музикант. И понякога играя баскетбол“ – думите са на 26-годишния играч на Милуоки бъкс, който неотдавна официално обяви, че спира с професионалния баскетбол заради депресия и психическо разстройство.
Сандърс стана част от НБА преди по-малко от пет години, а до момента само от заплати при „елените“ крилото е спечелил над 30 милиона долара. През лятото на 2013 контрактът му бе удължен с още четири години, а в договорът му под графа „заплата“ стои сумата от общо 44 милиона долара. Какво кара човек да пропусне всички тези ползи? Думата, която Лари най-вероятно би използвал, е осъзнаване.
„Баскетболът изглежда една желана и доходоносна работна позиция. Хората питат: „Как е възможно да е нещастен в НБА? Как може това да е място, на което да не искаш да бъдеш?“ Но моето истинско богатство са достойнствата на хората около мен, които обичам, и отношенията ми с тях. Това е моето трайно богатство“, обяснява Сандърс пред Sports Illustrated още през 2014 и допълва, че светът буквално се променя като станеш част от „голямата игра“.
Феновете определят крилото като „енигма“ – отлични качества и впечатляваща личност, която има зад гърба си графичен роман и блокира противниците подобно на Шак в доброто старо време. „Когато влезеш в лигата, пред теб от нищото се стоварва една голяма сума пари. Хората автоматично се променят. Просто се случва. Трябва да казваш нещата по точно определен начин, трябва да се откажеш от свободата на словото. Реално не можеш да кажеш как се чувстваш. Изгубваш се“, опитва се да дефинира проблемите доскорошния професионален баскетболист в интервю пред Players Tribune.
Историята на Сандърс доказва горното с абсолютна точност – макар да е избран в драфта под номер 15, още в първия си сезон крилото влиза в топ 3 на най-перспективните играчи в лигата, след това кариерата му върви стремглаво нагоре, докато не получава тежка контузия при сбиване в бар и остава за 25 мача на скамейката. Травмата води до друга и той така и не играе през пролетта на 2014, после идват две наказания за употреба на марихуана (която според Лари е била средство за борба с депресията), а след това става факт и прекратяването на кариерата. Заплатите се получават редовно, но явно милионите в банковата сметка нямат никаква връзка с щастието. „Когато си професионален спортист, личното ти пространство е напълно отнето от теб. Това е все едно да размениш неприкосновеността на личния си живот срещу пари. Само че с пари не можете да си купите вътрешен мир“, обяснява простичко Сандърс.
Другият пример противоречи на баскетболиста и показва, че милионите могат и да не променят хората. Става дума за бейзболната надежда Даниел Норис, който този сезон подписа първия си професионален договор с тима от MLB Toronto Blue Jays, но все още живее в... своя ван, модел от далечната 1978. Норис получи еднократен бонус от 2 милиона долара и сериозна месечна заплата, с които може да си позволи имение или цял автопарк. Но изборът му се спира на любимия стар Volkswagen, кръстен с милото име Шаги в чест на един от героите от комиксите за Скуби Ду. На цялото недоумение на съотборници, зяпачи и медии, момчето отговаря с обезоръжаващ коментар: „Така са ме възпитали майка ми и баща ми – да живея само с това, от което наистина имам нужда“.
Буквално за няколко седмици Норис се превърна в истинска световна звезда, след като водещи медии като ESPN и GQ направиха обширни материали за възгледите и начина му на живот. „Милионерът във вана“ стана любимият персонаж за критиците на комерсиалния спорт по цял свят, а добрите му изяви на бейзболното игрище помагат за още одобрителни аплодисменти.
„Няма защо да се променям, само защото хората смятат, че е странно. Само така ще продължа да играя добре, да бъда балансиран и да имам страхотен сезон в MLB“, казва Даниел пред журналистите в едно от последните си интервюта и допълва, че този начин на живот е неговият вариант да се чувства свободен.
Иначе 21-годишният младок по нищо не се различава от лудите по играта негови връстници – освен бейзбола, обича сърфа, приключенията, семейството си, добрите компании и приятните моменти. Разликата – може да хвърля топката с близо 100 мили в час и не би изхарчил целия си бонус и годишните заплати за лъскаво Мазерати или вила с декоративно езеро в двора.
Точно както Лари Сандърс, и Даниел Норис съумява да опази себе си и своя светоглед в милионерското ежедневие на комерсиалния спорт. Макар да са много различни, и двете истории всъщност доказват, че парите могат да не бъдат най-важното и понякога трябва нещата да стоят точно така. Нищо че всичко в света на спорта все повече ни убеждава в обратното.
