„Пролетта на червеното недоволство“. Точно така могат да се опишат последните дни на коментари срещу „нереално високите“ цени на билетите за финала за Купата на България. Българската професионална футболна лига определи цени на пропуските между 10 и 20 лева, като страничните места са по 10 лева, билет за „В“ струва 15 лева, а за сектор „А“ – по 20 лева. Червените фенове бързо припомниха как през годините финалът за Купата е бил далеч по-достъпен – в публичното пространство се хвърлят прашасали спомени за билети от левче, два и пет, за липса на скъпи сектори и дори затворени трибуни, поради липса на интерес. Да де, ама това е минало и по-добре да остане там.
Мачът е на 24 май 2016, на Националния стадион, и ще противопостави един клуб от В група срещу последния (играещ) в класирането на Висшата ни лига. Ако гледаме на нещата така, логично е билетите да се приемат за скъпи. Но ако сменим етикетите с имена, ситуацията става различна – в сърцето на София ЦСКА среща Монтана в битка, даваща смисъл на годината. Оставете вече станалото клише „този отбор не е от професионалния футбол“ – ЦСКА продължава да е това, което винаги е бил, ще продължава да пълни стадиони, да печели купи и точно заради това скъпите билети са нещо нормално. И трябва да свикнем с това.
Още повече като погледнем ситуацията от другата страна. Традиционно едно от сериозните пера в приходната част на нашите клубове са парите от билети – скромни, малко, напук на гратисчиите, роднините и връзкарите, но на всеки домакински мач в касата на отборите влиза по някой лев. Дори и с нахлуващите нелегално май се преборихме, поне няма такива истории като онова пловдивско дерби преди няколко години, когато служители на Национална агенция по приходите бяха на касите и директно прибираха постъпленията заради дълговете на тогавашния президент на Ботев Димитър Христолов. Според данните на НАП, общата сума от продадените тогава пропуски беше 22 хиляди лева, цените бяха по 4 и 6 лева за билет, а сметките показаха, че около терена трябваше да има около 5 000 души. Да де, но публиката беше почти три пъти повече – десетина хиляди „канарчета“ и още поне 2-3 хиляди фенове на Локо. Тогава хората от НАП се хванаха за главата за „пропуснатите ползи“, но пък не това беше най-големият проблем на Ботев по онова време. Все едно, да се върнем на тези 10 лева, които ядосаха червена България.
Логичният въпрос е „Не струва ли 10 лева или 15 лева привилегията да видиш на живо триумфа на ЦСКА над „професионалния футбол?“(и респективно обратното, макар на „Васил Левски“ по-скоро да се появят сини фенове на Емил Велев, отколкото многочислени ултраси от Северозапада). И верният отговор би трябвало да е „да“. Грешката по-скоро е, че сме свикнали футболът да не струва пари. Когато на втория мач от полуфиналите ЦСКА обяви символичен вход от левче, феновете го приеха за добра новина, но от управленска гледна точка това бяха едни безсмислено загубени поне 20 000 лева, дори при намаления капацитет от под 15 000 места. А в момента, дори с опрян на слепоочието пистолет, много ще се колебая от кое ЦСКА има по-голяма нужда – дали от смислен състав на управителния съвет или просто от пари.
Стадионът ще се напълни, всички могат да са спокойни, няма провокация за малко интерес, никой няма да стане милионер на гърба на ЦСКА и Монтана (поне не с този мач, а и за отборите ще има от печалбата), „директива срещу ЦСКА“ липсва. Просто най-големият мач за един от двата най-обичани български отбора си струва парите и организаторите на мача знаят това.
И логичното започна да се случва– днес, в първия ден от пускането на пропуските на пазара, за едва 15 минути бяха изкупени над 1500 билета. Което прави 100 билета на минута – завидна скорост даже и за концерт на фолкзвезда. А ако тръгнем от частния случай към общата картинка, става много просто – когато да даваме пари за големите мачове на любимите отбори стане практика, може би и самите клубове ще могат да „вдигнат глава“, да преосмислят малко приоритетите си и да оправят „собствената градинка“, а с това и целия ни футбол.