В нощта, в която чехи и словаци празнуват четвърт век от тяхната Нежна революция и скандират лозунги срещу президента-реформиран бивш комунист, в съседна Унгария хиляди недоволни протестират отново и отново срещу правителството на десницата, което би трябвало да е олицетворение на постиженията на страната за четвърт век демокрация.
Какво става с Унгария?
Накъде отива една от така наречените „отличнички” от Централна Европа, след като още преди падането на Стената поощряваше частната инициатива и доста преди ноемврийските събития в Източна Европа започна да подкопава социализма?
И защо управлението на Виктор Орбан – един от най-десните лидери на континента, предизвиква не по-малко критики от Запада, отколкото емблематично неприятните за ЕС и НАТО правителствата на бивши комунисти от средата на 90-те като Жан Виденов или Владимир Мечиар в Словакия?
Близо 26 години след началото на демократичните промени в Унгария правителството търпи силни критики и вътре в страната, и отвън за недемократични прийоми, узурпация на власт и порочни корупционни практики. Двайсет и шест, защото през промените през 1989 там започнаха далеч преди ноември.
Още през януари 89-та парламентът прие пакет закони за по-големи права на профсъюзите, свобода на пресата и нов избирателен закон. А унгарската кръгла маса започна още през април.
След като през 2010-та детронира левицата, а на последните избори през април буквално нокаутира опозицията , партията Фидес начело с Виктор Орбан има абсолютно мнозинство в парламента. Тази дадена от народа привилегия обаче има свойството да се обръща в абсолютна власт, когато е в ръцете на лесно опияняващ се от тази власт човек със силен егоцентризъм.
Имащ подкрепа от 52 процента на избирателите и парламентарно мнозинство от две трети заедно с коалиционните партньори, Орбан лесно може да си позволи да хвърля предизвикателства и към обществото, и към Европа и Съединените щати.
А проектозаконът за такса върху Интернет предизвика откровени и доста ядни порицания от Брюксел. Заради оценката на европейските пратньори и заради мощните протести в страната Викстор Орбан направи първата си от 2010 година крачка на остъпление и отмени своето решение, но насрочи референдум по въпроса за догодина.
Именно тези протести показаха една нова тенденция в родината на гулаша. Хората излязоха на улицата не като недоволни от управляващите гласоподаватели на опозицията, а като граждани. В протестите участват и привърженици на прозападната ориентация на Унгария (която впрочем би трябвало да се олицетворява от управляващата дясна партия Фидес), и на левицата. Надигналата се гражданска вълна в Будапеща и другите големи градове показва, че за унгарците ценностите на демокрацията и либералната икономика са по-висши от лозунгите на левите или десните партии.
Тези демонстрации приличат донякъде на движението на възмутените в Испания и на „Окупирай Уолстрийт”. За тези хора е по-важно правителството да работи за техния просперитет и да уважава правата и свободите им, без значение към кой политически спектър принадлежи.
Движението срещу интернет-таксата е толкова мащабно и сплотяващо, че вече започва да се конституира като политическа формация. (Което по-скоро би било гаранция за неговия бъдещ упадък).
Един от показателните лозунги на тези протести е „Орбан – не ни вкарвай в обятията на Путин и на Русия!”. Въпреки че е смятан за един от най-радикалните десни лидери на континента, Орбан без капка колебание обвърза Унгария с проекта „Южен поток” . Нещо повече, през лятото Унгария отказа да се присъедини към европейските си партньори и да подава природен газ обратно към Украйна, след като „Газпром” спря директните доставки за Киев заради неплатени сметки.
Тази вироглава независимост в енергетиката дразни Вашингтон много повече, отколкото Брюксел. Съединените щати всячески се стремят да осуетяват енергийните проекти на Русия, за да ограничават нейното статегическо влияние. Напук на усилията на атантическия си партньор, Будапеща дори преговаря с Газпром да препораде дела от 49% на унгарската компания МОЛ в хърватската енергийна компания ИНА.
Нарежението между Вашингтон и Будапеща изби в началото на месеца, след като американските власти наложиха визова забрана на шестима унгарски високопоставени чиновници да посещават САЩ заради подозрения в корупция. Държавният департамент аргументира действията си с писмо до унгарското правителство, в което изразява недоволство от корупционни практики в някои сектори на икономиката.
В отговор Виктор Орбан нарече документа „ парцал”...
Не може да се отрече, че увереността, с която Орбан търси националния интерес, се харесва на унгарците. За Унгария най-близкият, най-сигурен и най-евтин начин за доставка на природен газ е от Русия. Премиерът умело се възползва от поведението на Австрия и Италия например, които също участват в проекта в „Южен поток”, а Германия получава големи количества по „Северен поток”.
Въпреки уличните протести и порицанията от Запада, Орбан продържава да е харесван от мнозинството сънародници. А през следващите 4 години на хоризонта не се забелязва политеческа сила, която да успее да предложи на унгарците нещо по-добро.
