Ако не крещите няма да ви чуят. Ако мълчите, ще ви крещят. Какво да правим? Без да усетим, споделяйки снимки на чинии и вечеринки, котенца и внучета, се превърнахме в мърморещи, политиканстващи съдници на всичко и на всички. Живеещи в социалните мрежи объркани, сърдити и лутащи се електорални единици, които измерват живота си в статуси - собствени и чужди.
Крещите ли? Крещят ли ви?
Балони, които сами раздуваме до такава степен, че собствените ни думи звучат така опияняващо, така сладко, че не осъзнаваме в колко лесна мишена се превръщаме.
Комплексът на "мегафона" вече една година управлява Съединените щати. И Тръмп просто се пуска по течението. Комплексът на мегафона се впива в ежедневието ни. Някой казва, че нещо не е редно и моментално ни разделя на две спорещи и крещящи си групи. Това е глобален процес – дискусиите са обречени, аргументите, които са в разрез с тренда, биват заклеймявани. Става все по-трудно да се ориентираш в света на крайностите.
Политиците пускат димки, които димят през компютрите и смартфоните ни и замъгляват разума. Едните искат да сме "за" нещо, а другите "против" същото. Рейтингите им растат, без дори да правят усилие да разговарят с нас очи в очи.
И хващаш мегафона. И крещиш. Но крещиш това, което е яко да се крещи. Ако може, не разсъждавай – това се прави с нормален глас, а не с викове. Не си модерен, брато! Пишеш много дълго…
И накрая се чудиш какво става. Объркан си. Нещо шуми, но не можеш да различиш гласовете. Като да опираш буркан до стената, за да чуеш съседите карат ли се, обичат ли се. Така и никога не разбираш, само знаеш, че нещо става. Уж ти се чува плач, а то кикот. Уж е сръбско, но може да са и рекламите.
Либерал ли си, консерватор ли си? Самият не знаеш, но получаваш етикет. Либерал си, казват едни. Комунист си за други. Какво мислиш за третия пол? Moже да не те интересува, ама трябва да кажеш, защото всички затова говорят.
Чакайте, дайте да защитим първо децата в домовете, да помислим за самотните майки и тогава ще говорим за най-известната конвенция в най-новата българска история.
Да защитиш жените от насилие минава през способността на институциите да пазят собствените си граждани от престъпен произвол. Не Истанбулската конвенция, а властите можеха да предотвратят убийството на 29-годишната Виола, заклана от приятеля си Стефан Станев. Петима прокурори и няколко служители на МВР са подминали жалбите за заплахи и тормоз, подадени срещу Стефан от бившата му съпруга Благовеста.
Нито четирите жалби в полицията и прокуратурата, нито ограничителна заповед на съда успяха да спасят Елена от смъртоносните куршуми на нейния съпруг.
И никакви конвенции не могат да помогнат на безсилието на институциите да предотвратят трагедии като тази. Това е истинският проблем. А ние можем да си крещим до утре. Но крещейки хабим енергията си за истинските причини за ситуацията, в която се намираме.
Крещите ли? Крещят ли ви?
Точно от това имат интерес тези, които държат мегафона. И ни говорят по него. И ние гласуваме като по команда.
