Този уикенд започна новият полусезон в професионалния ни клубен футбол, а един от мачовете бе сочен като "първия и последен важен сблъсък за годината".

"Левски" и "Лудогорец" се срещнаха в Разград, за да дадат поне частичен отговор на въпроса ще има ли България нов шампион в унисон с интересите на силните на деня. Отговорът на терена бе очакван – "Лудогорец" победи с 2:1, а голът на "сините" изглеждаше като абсолютен максимум за момчетата на Стойчо Стоев, дори и с новопривлечените "звезди" от познати и непознати географски ширини. Така тимът от Разград тръгна още по-уверено към поредна титла, а "сините" мечти май ще стигнат най-много до обичайното второ място.

Но по-интересно по традиция стана след мача. Малко преди края на мача защитникът на "Лудогорец" Козмин Моци направи изключително груб (и съвсем ненужен) фаул срещу Роман Прохазка и от втори опит получи директен червен картон (съдията Никола Попов първо показа само жълт, но после колегите или съвестта му го накараха да промени грешното си решение).

Наказанието на румънеца трябваше да стане ясно след заседанието на Дисциплинарната комисия на БФС в началото на седмицата, а решението на функционерите в централата шокира всички. Влизането на Моци с бутоните, което повече приличаше на опит за убийство, отколкото на футболен прийом, и по чудо не завърши с контузия, му донесе... един мач извън игра и 300 лв. финансова санкция.

Няма какво да говорим за идеята на тези наказания – футболът ни е на толкова "високо" ниво, че най-малкото, което може да се направи в правилната посока, е подобни зверства да получават адекватно наказание. Поне в правилника е заложено, че при изгонване с директен червен картон наказанието е минимум две срещи, ако нарушението е било неспортсменско и застрашаващо здравето на съперника.

В същото време става дума за Козмин Моци, който може да се "похвали" с богата история от подобни изяви.

Румънският защитник е истински рецидивист – жълтите картони са практика, а точно преди година влезе с ритник в гърдите на футболиста на ЦСКА Стефан Николич. Тогава човекът трибуна бе изгонен, а после псува, размахва средни пръсти и хвърляше бутилки из пистата. Докато за подобни и даже по-безобидни емоции футболисти от други клубове са наказвани няколко пъти по-строго, Моци за кратко бе спрени права, но до съществени последствия изобщо не се стигна и защитникът се размина с един мач и минималната финансова санкция.

Да не говорим за факта, че малко преди това от БФС наказаха капитана на "Лудогорец" Станислав Дяков пак само с един мач (познахте – и пак с крупната сума от 300 лв.), след като отново в мач срещу "Левски" наплю съперник. В този смисъл май звучи съвсем нормално, че от футболната централа оставиха без реакция "бурята в чаша вода" между двете агитки – левскарите поискаха отнемане на лиценза на "Лудогорец" заради безумия при организацията и пострадали фенове, шампионите пък заклеймиха полицията и се оплакаха от гратисчии. Но в доклада на делегата нищо не е отразено, т.е. за БФС всичко е в границите на нормалното.

Ясно е, че мач срещу "Левски" означава сериозен заряд и много емоции. Но ако това е моделът на поведение от шампиони и подгласници, ако това е правилното отношение към публика и гости, какво остава за долните дивизии и аматьорите. Как при тях мачовете да не са корида, а разборите да не се водят с плюнки, юмруци и ритници?

Нито самият футболист, нито някой от щаба на "Лудогорец" изобщо спомена нарушението (напомням – бутони към коленете в центъра на терена при преднина от два гола), никой не се извини, никой не каза, че подобно действие е недопустимо.

После практиката показва как в Европа картоните за родните отбори валят като спонсори на Герена, а шансовете ни да стигнем някъде по-напред се осуетяват от само себе си.

Статистиката напомня, че футболистите на "Лудогорец" нямаха евромач с под три картона, а пък в миналия квалификационен цикъл националите на Любослав Пенев бяха сред първенците измежду европейските тимове само по един показател – брой червени картони. Получихме общо пет за десет мача, а два от тях бяха за Светослав Дяков.

Ако съдиите могат да си затварят очите (Никола Попов може би се опита, или пък наистина не видя добре ситуацията), то поне Дисциплинарната комисия на БФС може да действа като коректив и да дава сериозни наказания на база доклади и видеозаписи.

Сериозните наказания са сравнително лесна стъпка по пътя към "изчистване" на родния футбол от глупости. Иначе рецидивистът Моци става модел за подражание, а примерите като неговия могат да стигнат и до класация за феърплей.