В рамките на три години и три месеца – втора първа копка на стратегически газопровод. След началото на "Южен поток" на 7 декември 2012 в Анапа, на 17 март беше пусната в изкопа и първата тръба на ТАНАП.
В Анапа в присъствието на компании от Италия, Франция и Германия церемонията дирижира Русия. Брюксел отсъства.
Във вторник в Карс на турско-грузинската граница копчетата за начало на строителните работи натиснаха едновременно президентите на Турция, Азербайджан и Грузия. Брюксел присъстваше.
Общото между двата исторически момента е участието на български министър на официалната церемония – Лиляна Павлова от кабинета "Борисов 1" в Анапа и Теменужка Петкова от "Борисов 2" в Карс.
След като "Южен поток" кривна към Турция, другото общо е, че газът и по двата газопровода само ще профучава покрай нашата граница.
ТАНАП (Трансанадолски газопровод) ще транспортира азерски газ от Каспийско море през Турция до границата й с Гърция. Там ще се свърже с ТАП (Трансадриатическия газопровод), предназначен да доставя газ за Италия през Гърция и Албания.
Двата проекта са част от приоритетния за Европейския съюз Южен газов коридор, но поне в близко бъдеще количествата са пренебрежимо малки спрямо потребностите на Европа за диверсификация. И спрямо доставките през Украйна или по Северен поток, например.
ТАНАП е проектиран за 16 млрд. куб. м природен газ годишно. Толкова е и капацитетът на българската газопреносна система от станции Кардам до Странджа. По този нестратегически транзитен газопровод Западна Турция получава газ от Русия.
Едва през 2013 г. капацитетът на ТАНАП трябва да достигне 23 милиарда, а през 2026 – 31 млрд. куб. метра на година. Пак за сравнение – капацитетът на "Северен поток" е 51 милиарда, а на "Южен поток" трябваше да е 63 милиарда.
Благодарение на европейската солидарност страната ни ще има интерконекторни връзки с Румъния и Гърция, откъдето при нужда ще може да получава синьо гориво. Това ще стане след години, когато газът тръгне по ТАНАП и ТАП. Остава само да се молим през това време Русия и Украйна да си добруват, защото ако Киев отново затвори кранчето на транзита, спомените от зимата на 2010 отново ще станат реалност.
Тъжното за малка България е, въпреки стратегическото си разположение на кръстопът, че след провала на "Южен поток" се лишаваме от стратегическата възможност, също като Украйна, да притежаваме инструмент за „вето”, колкото и да звучи политически некоректно, върху руските потоци на газ за Европа.
А в препирните около "Набуко" и преговорите за транзита на каспийски газ Турция си изигра козовете блестящо. Сега към южната ни съседка се насочват и двата потока, на чиито първи копки присъстваха български министри. И като има газ, Анкара може да насочва газовите коридори. Може да си строи и хъб, ако иска.
Ние вече не сме нито на входната, нито на изходната врата на тези коридори. Кранчетата на това гориво са от другата страна на границите. Ние оставаме в килера, дано поне не е на тъмно и на студено.
