Днес коментарът започва със снимка. Той е прав и няма стол. Така полските медии изтълкуваха споразумението, което техният президент Анджей Дуда подписа с Доналд Тръмп в Белия дом. Лоши журналисти обаче разпространили снимка, на която се вижда, че за Тръмп стол има, докато гостът му е прав и подписва като наказан. 

Полски журналист, споделил снимката във "Фейсбук", вече е уволнен – в пълен синхрон с особеностите на демокрацията в региона. Но важното е, че поляците видяха нагледно как американската администрация може да третира техните лидери. Може би от невнимание, може би от подценяване на ситуацията. Може би...

Как обаче тази администрация вижда нашите лидери?

Със сигурност за посланик Рубин е имало стол в централата на ДПС. Със сигурност в контекста на лошите отношения между Вашингтон и Анкара и сриващата се лира Държавният департамент е казал нещо важно на един от най-опитните критици на Ердоган в региона, който само седмица по-рано беше лексикално определен от своите като „човек извън политиката, който може да си купува каквото си поиска”.

Със сигурност са разбираеми догадките и митовете, които вече се раждат около тази среща.  

Американската администрация вече действа директно, според „Ню Йорк Таймс” на моменти безцеремонно, в пълен синхрон с начина, по който самият Тръмп вижда света. Водещ при него е американският интерес – на всяка цена, навсякъде, ако трябва с всички или срещу всички. 

Въпросът е как този интерес се променя по нашите земи?

Когато една велика сила преосмисля своята роля в определен регион, се образува вакуум, който веднага се запълва от други велики сили.

Факт е, че Европа е уплашена, защото нейният силен и традиционен партньор в лицето на САЩ се държи непредсказуемо и непоследователно. Нужна е консолидация на силите и съюзниците, пречупване на външните влияния и кресливите опияняващи думи на модерните политически течения. Европа е създадена на базата на идеали и идеалите, общите правила са тези, които могат да обединят Съюза в този критичен момент. 

Ако използваме старата Чърчилова метафора – ако не стане с моркова, ще стане с тоягата.

Към периферията ще бъдат изтласкани всички, които вървят срещу тази линия, защото именно техните общества на клатещи се в крайности политици, отслабени медии и овладяна съдебна система са най-уязвими от външни влияния.   

В този смисъл българската подкрепа за Орбан е нож с две остриета. Тя може само да предизвика неочакван интерес как се харчат еврофондовете в България, върху каква конструкция седи правителството, доколко овладяна е съдебната власт. Какви са външните влияния, които запълват американската пасивност в региона? Как и през кого преминават?

Достатъчно е някой европейски депутат като холандката Сарджентини да инициира създаването на подобно проучване, да напише доклад, той да мине през комисия в Страсбург и да влезе в дневния ред на Европейския парламент. 

Докато играе за оцеляване на местната сцена, целият български политически елит ще разбере, че и Брюксел започва своята игра за оцеляване. И вниманието ще бъде насочено към слабите елементи от веригата. Ако те застрашават цялата верига, в краен случай ще бъдат премахвани, един по един, с цената на всичко.