99-ото правителство на България си отиде така както и дойде – бързо. Въпреки че в тази толкова наситена със събития атмосфера, със сигурност тези шест месеца ни се сториха като цяла година. Липсва ми онова безвремие, през което най-големият проблем на държавата бяха двете имена на Петър-Феим Чаушев или лова на президента Георги Първанов в Казахстан.

Но както е казал мъдрият ни народ – „Всяко зло – за добро!“. След тези толкова бурни 27 седмици на управление на четворната коалиция, която се оказа, както казват и българи, и македоцни – „дружина с предател“, пред България се открива светло бъдеще.

И всички трябва да се радваме, а не да сме притеснени.

След сряда се отваря исторически шанс пред новото мнозинство в парламента, а и пред президента, в случай, че отново трябва да излъчи служебен кабинет, да ни покажат с действията си и то много бързо, как ще спрат растежа на инфлацията в България, ще успокоят цените на горивата по българските бензиностанции, а защо не и котировките на петрола по световните борси. Сигурен съм, те могат.

Тази визия и подобен геополитически потенциал заслужават глобално поле за изява. Вече си представям совалки на български геополитици при Мохамед Бин Салман в Рияд и фамилия Касеми в Абу Даби. Със сигурност имат план, без план надали биха направили подобно нещо.

След като хубаво „вкараха“ Македония в преговори с ЕС, може да бъдат помолени да съдействат за решаването на други спорни въпроси. Като например въпросът за статута на Ерусалим, а защо не директно и Израело-палестинския конфликт? Защото по отношение на този конфликт се водят не две, а поне 20 паралелни политики. Колко паметни записки има за разсекретяване...

И въпреки, че темата с „националното предателство“ за Македония се оказа доста странна, сега е време да разширим това визионерство към света. Защото както знаем кризата е не само у нас, но и по цялата планета. Зеленски прави видеобръщения от кабинета си на фона на сива стена и светът го гледа? Това е само защото не са открили строгите, но справедливи фейсбук напътствия на българския политик Станислав Трифонов на тъмен фон.

Вие си мислите, че се шегувам или подценявам ситуацията? Не, чака ни ясно бъдеще в сложни времена. И добре, че сме водени от хора, които милеят не само за България, но и за „Македонияя“. 

Интересна ще е например и позицията на тези партии и на президента за връщането на хартиените бюлетини. След като президентът беше избран машинно, ще е интересно да чуем какво мисли по този въпрос. Дали все още смята, че машините са добри? Дали в парламента няма да станем свидетели на още едно „неочаквано“ парламентарно обединение на бивши „чегъртащи и чегъртани“, „изчегъртали се чегъртачи“ и на „неначегъртали се уж чегъртачи“ в парламента за връщане на хартията и всички манипулации, които произтичат от старите избирателни списъци, мъртвите души и купуването и продаването на гласове?

Интересно ще е поведението на бившето мнозинство, защото ако приемем, че ИТН били част от мнозинството с ДПС и ГЕРБ „само за малко, за да свалят правителството“, те са длъжни да предприемат мерки, които да запазят машинния вот, защото и те така влязоха. Наистина, те може да не влязат отново в Народното събрание, но трябва да се жертват заради Маке...  не, грешите – заради Българияя.

Затова ви казвам, не се притеснявайте, няма място за паника. Тези хора мислят за нас, или както е казал класикът – да забравим за правилата, ще променят те играта. Е верно – само те ще са си важни. Но може ли пък някой нещо да им каже...?