Дами и господа, от бул. „Волтер” в Париж. Коментарът на водещия започва с една история за войната, която вече е започнала...отдавна. Може би малцина си спомнят кой даде първия изстрел – самолетите, които се врязаха в Международния търговски център в Ню Йорк на 11 септември, или може би американското нахлуване в Афганистан и след това в Ирак през 2003 година, което има толкова тежки последствия за целия регион и за света днес, или може би френската военна инициатива в Либия за свалянето на режима на Муамар Кадафи, или може би липсата на единомислие за това, което се случва и трябва да се случи в Сирия.
Никой не помни кой даде първия изстрел, но, ако вие сте на 20 или 30-годишна възраст, по-голямата част от живота ви вероятно преминава през тази война, без да го осъзнавате, защото съзнателния ни живот през последните 20 години наистина е свързан предимно с войни.
Тя обаче навлиза в нова фаза, която ще промени много неща от тук насетне. Първо – висшата ценност на западната цивилизация е личната свобода, която, оказва се, е и нейната основна слабост.
Европа прилича на един разграден двор, в който всеки може да влезе през годините. В центровете на големите европейски мегаполиси избуяха грозни гета, населявани от хора, някои от които мислят как да унищожат средата, в която самите те живеят.
Има части на Париж, които може да объркате с Пакистан, а част от Лондон вече прилича на Афганистан. И тук бежанците нямат абсолютно нищо общо, защото Западна Европа вече прие достатъчно съмнителни личности на своя територия през годините.
Модерният джихадист е върховен, върховен лицемер. Убива тези, които са го приели, дали са му работа, дали са му помощ. Модерният европейски политик обаче е объркан популист. Той допуска фатални грешки и много, много рядко си признава за тези грешки. Това е затворен кръг, който бележи нашето голямо, общо европейско днес.
В песента на Индила се пее за нашия много, много мъничък свят. Да, войната започна отдавна, но колко ще продължи – никой не знае. Това са 120 минути от Париж.
