Нормално политическо събитие в Народното събрание. Среща на лидерите на политическите партии с цел договаряне на правителство. Без съмнение, важен въпрос. Интересът от страна на медиите е доста голям и това не би трябвало да изненадва никого. Служители от администрацията на Парламента и представители на една от политическите сили търсят вариант да се отрази събитието.
Решението е взето. Председателят на Парламента излиза пред своя кабинет и посреща представителите на политическите партии. Макар и не на най-доброто място, снимащите регистрират тази първа част от събитието.
Следва нелошо решение в кабинета да влязат първо фоторепортерите, после операторите. В просторния кабинет са насядали по канапета и столове, а две от дамите в състава на преговарящите стоят прави. Естественият въпрос на снимащите е - не е ли възможно всички да застанат един до друг, за да може всички а са в кадър. Отговорът от страна на политическите фигури е - не. Не липсва и коментар, че те не били дошли да се снимат.
При така създалата се ситуация всеки снима това, което вижда, а обща снимка няма. Известен е стандартът, че ако липсва някой от присъстващите, снимката като цяло е некачествена като съдържание. Причината е проста. Съдържанието в кадъра не отговаря на събитието. В рамките на шегата може да се каже и това, че липсващият може да бъде попитан от съпругата си къде е бил.
Подобно поведение от страна на политическите лица може да се види само у нас и това не е изненадващо. В подобен момент те въобще не се замислят, че така лишават аудиторията, а не фоторепортерите от кадър. Никой от последните не идва да се забавлява на подобно място, а изпълнява основната си задача - да информира хората за съответното събитие. В случая с изображенията, които ще публикува. Никой от фоторепортерите не може да се прибере в своята редакция и да каже, че няма снимка. Затова снима това, което е възможно и се случва. Не може да добавя хора, да ги аранжира или разкрасява. Всичко зависи от поведението на сниманите.
В практиката е добре известно, а това би трябвало да знаят и политиците, че ако не искаш да те снимат, че играеш кючек, не играеш. Може да изглежда смешно, но у нас няма нито един политик, който да знае как се сяда на стол, когато го снимат. Това го знаеше само Симеон Сакскобургготски. В този смисъл, той е добър пример за публично поведение пред камери. Това поведение се учи и се превръща в навик, когато си публична фигура. За тази цел има и хора, които се занимават с подобни дребни на пръв поглед маниери на поведение в помощ на хората, за които работят.
За нашите ПР-и, с малки изключения, това е непозната територия. Повечето от тях нямат никаква визуална култура, за да вземат правилни решения. Така с лекота поставят или оставят даден политик да застане на напълно неподходящ фон или място. Какво да се каже за всякакви предмети като бутилки с вода или цветя пред лицето на съответната персоната. Там голям „принос“ имат и занимаващите се с протокол.
За да е пълен абсурдът, „специалистите“ никога не питат самите снимащи кое би било по-добре. Те предпочитат да са част от дадена власт. Да се разхождат около важните на деня и да бъдат нещо като „куче пазач", а не посредник. Усилия да вникнат в професионалните нужди на репортерите за тях е последна грижа. Пътят на най-малкото съпротивление за тях често пъти минава през забраната. За тази цел винаги на помощ идва охраната, на която въобще не й е работа да се занимава с представителите на медиите. Естествено, всичко това е възможно, защото самите политици не се интересуват от подобни „глупости“, а много от хората, отговорни за техния публичен образ, са просто назначени на работа.
Преди години се питах защо посещението на Кралицата на Холандия Беатрикс е толкова добре организирано. Открих причината. Книга с правилата за организиране на държавна визита от около 200 страници, стояща на една ръка разстояние в кабинета на техния посланик.
Има една шега, която казва, че каквото застанало, това излязло на снимката. Може да се каже и това, че каквото се е случило, това се получило. За това най-малко са виновни репортерите.
