От Рене Малтезу, Елизабет Пинеу и Андреас Ринке, Ройтерс

Атина, 1 юли – беше малка стаичка с обикновена дървена маса, широка няколко фута. Гръцкият премиер Алексис Ципрас седеше от едната страна заедно с преводача си и Ангела Меркел, германският канцлер. От другата страна седеше президентът на Франция Франсоа Оланд с няколко чиновника.

В тази скромна брюкселска атмосфера главните лица във великата гръцка драма опитаха да избегнат срива, който може да застраши бъдещето на еврото и дори на самия Европейски съюз. Меркел и Оланд отправиха последно предложение за милиард евро като помощ за банкрутиращата Гърция – ако Ципрас подпише икономическите реформи, които кредиторите искат.

Участниците изглеждаха уморени, езикът на тялото им беше скован. Срещата не продължи дълго. Според гръцки представители Ципрас вече е решил да свика извънредна среща на кабинета в Атина за тази вечер. Дори когато говореше с Меркел и Оланд, той се подготвяше да предаде решението за съдбата на Гърция на гръцкия народ. Денят преди срещата, той вече беше решил след месеци преговори, че с гръцките кредитори не могат да стигнат до единно решение.

Когато летеше към Атина в правителствения самолет по-късно същия ден, младият гръцки лидер обмисляше идеята за референдум. Бяха го съветвали, че нови избори ще отнемат твърде дълго. Но референдумът щеше да изрази желанието на гърците.

Когато информира министрите за плана си и кабинетът се съгласи, той обяви референдума по време на късно телевизионно предаване. Рязката стъпка изненада много европейски лидери. Меркел и Оланд бяха информирани по телефона, малко преди Ципрас да съобщи новината.

Всички страни допуснаха грешки в преговорите

Бомбата, пусната от Ципрас с този референдум, каза много за проточилата се борба между своенравната Гърция и могъщия Европейски съюз. Борба, пълна с гафове и рисковани политически маневри. Всички страни допускаха грешки и направиха погрешни преценки.

Тук са заложени много повече от пари. Гръцкият проблем определя бъдещето на Европа. В очите на Ципрас това е криза на демокрацията и суверенитета, на това дали волята на един народ тежи повече от наднационалните цели на Еврозоната и Европейския съюз.

За Еврозоната, и по-специално за Германия, това е тест за единност. Тест за това дали блокът от 19 нации с единна валута ще успее да спази икономическите стандарти и приетите условия.

Искането на Ципрас за референдум вбеси финансовите министри от еврозоната, които са известни като Еврогрупата. Заедно с Международния валутен фонд преди време те помогнаха на Гърция за огромния й дълг с помощта на спасителни програми. Последната трябваше да приключи на 30 юни, когато Гърция трябваше да плати 1.6 млрд. евро на МВФ.

Търпението се изчерпа и Еврогрупата реши спасителната програма да приключи по график. Европейската централна банка, която подпомагаше гръцките банки с 89 млрд. евро, също реши, че границите са прекрачени: тя заяви, че няма да предоставя на Гърция допълнително финансиране.

Уплашени хора в Гърция се редяха на опашки пред банкомати. Ципрас и правителството му наредиха гръцките банки да останат затворени и да наложат контрол върху капитала, за да спре изнасянето на пари извън страната.

Във вторник Гърция не успя да плати на МВФ. Макар че преговорите от различните страни

продължават и сделка може да бъде сключена, в сряда Гърция осъмна без ясна посока – без допълнително финансиране от МВФ и без спасителна програма.

Референдумът изправя гърците пред голям избор

Референдумът е насрочен за 5 юли, макар че в сряда бяха пуснати слухове, че може и да бъде прекратен. Ако все пак бъде проведен, гърците се изправят пред голям избор: да се предадат пред кредиторите и да приемат болезнените икономически реформи или да продължат по своя път.

Някои европейски лидери дадоха да се разбере, че ако гърците поемат по втория път, това решение ще доведе до изключването им от еврозоната. Ципрас оспорва това решение.

От момента, в който Ципрас стана премиер през януари, това постави нови предизвикателства пред добре сложените костюми на Брюксел. Смел и неопитен, Ципрас нямаше страх да влиза в противоречия. За него нямаше значение кой е на пътя му. Финансовият минитър Янис Варуфакис харесва кожените якета, прямия език и радикалните идеи.

Макар че стилът на Ципрас беше по-разговорен, решителността му бе стоманена. Когато преговорите за дълга на Гърция се проточиха, той се придържаше към исканията на лявата си партия Сириза за облекчение на дълга. Исканията бяха Гърция да не плаща част от билионите, които взе и строгите икономии да свършат.

Ципрас, привлечен от комунизма в младостта си, задълбочи дълговата криза, превръщайки я в политически проблем. В края на май той каза за френския вестник Ле Монд, че Европа е на кръстопът. Или ще покаже солидарност и ще предложи на Гърция по-лесен изход, или ще претърпи разделение и „началото на края на европейския обединителен процес”.

Това беше неговата разменна монета: ако лидерите на еврозоната не се предадат, Гърция ще причини хаос, като не изпълни задълженията към кредиторите си. Гърция дължи 243 млрд. евро ($271 билиона) според изчисленията на Ройтерс, базирани на официални данни. Дългът само към Германия се равнява на 57 млрд. евро за две помощни програми. Германия също така е най-големият акционер в Европейската централна банка. Снабдила е гръцките банки с 118 млрд. в ликвидност, каза наскоро Марио Грагхи, началник на банка.

Германия vs. Гърция

Главният опонент на Ципрас беше Меркел, дългогодишен лидер на Германия, виждана като бастион на финансовата справедливост. Меркел и заядливият финансов министър на германия Волфганг Шойбле не искаха да плащат повече за гръцките икономически грешки. Някои пък изразяваха съчувствие към исканията на Ципрас за опрощаване на дълга.

Според старши немски представител една от главните цели на Меркел е била да обедини кредиторите и останалите институции. Берлин подозирал, че Европейската комисия, изпълнителният орган на ЕС, ще иска да направи прекалено много отстъпки пред Гърция, за да запази еврозоната заедно.

Германците били уплашени, че Жан-Клод Юнкер, президент на Европейската комисия, ще бъде прекалено благосклонен към Ципрас. Когато Юнкер се срещна за първи път с младия Ципрас през февруари, той го поздравява с целувка и го повежда за ръка. Един старши представител се шегува: „Ако Юнкер можеше да реши сам за себе си, щяхме да имаме цялостен финансов трансфер (пари от Германия и от други страни) към Гърция за следващите 10 години.

Германците и северният им кредитор се съюзяваха многократно, за да покажат на Комисията, че не трябва да дава заеми на Гърция. Все пак страните членки дават парите и казват какво да се прави с тях.

Меркел също беше в противоречие с МВФ, който смяташе, че трябва да бъде обмислено още едно дългово облекчение за Гърция. Според двама души, присъствали на дискусията им, Меркел казва на Кристин Лагард, изпълнителен директор на МВФ, че за Германия е изключително важно МВФ да остане съпричастен към гръцката спасителна програма. Немският канцлер използва авторитета си пред много икономисти, включително гръцкия финансов министър, понеже преценява, че това е единственият изход за разрешаването на гръцката криза.

Тази идея предвижда да бъде позволена спасителна програма и Европейският механизъм за стабилност да изплати дълговете на МВФ и да поеме гръцките държани облигации, държани от ЕЦБ. И двата вида заеми могат да бъдат заменени от дългосрочни заеми с по-ниска лихва от ЕМС.

Според човек, запознат с немската позиция, Меркел казала на Лагард, че идеята е неприемлива за Берлин и за останалите в Еврозоната.

Не е ясно дали Ципрас се е почувствал насърчен от разделението на гръцките кредитори. Той изигра своите карти много тайно. Това, което допълнително усложни ситуацията на гръцката страна беше фрагментарния характер на политиката на партията на Ципрас. Членове на Сириза, в която левите разбирания са съсредоточени, се противопоставяха на всякакви сделки. Алексис Митропулос, член на Сириза и заместник-председател на парламента, описа част от предложенията на кредиторите като „най-вулгарния, убийствен и суров план”.

И двете страни отказваха да отстъпят

Докато безкрайните срещи започваха и свършваха, и двете страни отказаха да отстъпят. Ципрас повдигна въпроса, обвинявайки гръцките кредитори в „пет години плячкосване, прикрито зад финансова помощ”. Той каза, че Гърция ще чака, докато кредиторите не уважат исканията на гърците да свърши тази суровост. „Нямаме правото да погребваме европейската демокрация на мястото, където се е родила”, каза той.

От другата страна, някои европейски представители се чудеха дали Ципрас изобщо иска да достигне до компромис. Гръцкото правителство многократно пращеше своите предложения или отговори твърде късно, за да бъдат анализирани от експерти от ЕС, ЕЦБ и МВФ преди заседанията на министрите. Това повдигна съмнения, че по този начин правителството иска да избегне контрол върху фискалните мерки, които не се допълват.

Кредиторите видяха задаването на хаос. Те побързаха да проведат извънредна среща, на която политическите лидери ще обсъдят кризата. Това беше и целта на Ципрас.

Събитията обаче сами се развиваха. Уплашени гърци теглеха парите си от гръцките банки. Между миналия октомври и април около 30 млрд. евро изтекоха. Сега скоростта се засили - в рамките на седмица вложители изтеглиха 4 млрд. евро от своите банкови сметки в Гърция.

Управителят на Гръцката централна банка Янис Стурнарас събра висши банкери на специална среща. Според двама от присъстващите Стурнарас направи предупреждение: „Ако има сделка, европейците ще са решили да продължат – (това) ни беше казано”, каза един от банкерите. С други думи, ако няма сделка, Гърция няма да изпълни платежните си задължения, ще банкрутира и може би ще бъде махната от еврозоната. Говорител на централната банка потвърди, че срещата се е състояла, но отказа да коментира какво е било дискутирано.

Гърците не отстъпиха за пенсиите

Изправен пред времето, което изтича и пред възможността банките да затворят, Ципрас започна да обмисля концесии за гръцките кредитори според негови помощници. Една от отправните точки беше пенсионната реформа. МВФ настояваше Гърция да преразгледа пенсионната си система, за да намали товара, оказан върху страната, казаха хора, запознати с преговорите.

Според Евростат пенсиите изяждат около 17.5% от гръцкия брутен вътрешен продукт – повече от всяка друга европейска страна. Въпреки последвалите съкращения, страната харчи 16% от своя БВП за пенсии, макар че това е една от причините гръцкия БВП да спадне. Кредиторите казват, че системата е изначало погрешна, защото стимулира гърците да се пенсионират по-рано, да получават пенсии и да работят в сивата икономика, оставяйки правителството без приходи.

МВФ иска това да се промени. Ципрас отказа, като каза, че високата безработица означава, че пенсиите са важен източник на приходи за много семейства.

В неделя на 21 юни той се срещна с колегите си от Сириза в Атина, за да представи нова сделка на кредиторите. „Ципрас влизаше и излизаше от конферентната зала”, каза заместник министърът. „Говори няколко пъти по телефона с други европейски лидери и политици по време на срещата. Затова тя продължи толкова часове.”

По-късно тази нощ екипът на Ципрас прати новите предложения на представители от еврозоната в Брюксел. Според европейски представители, те са пристигнали прекалено късно, за да бъдат обсъдени на срещата, предвидена за следващия ден.

След месеци кавги имаше оптимистично настроение сред европейските лидери, които се събраха в Брюксел на 22 юни. Френският президент Франсоа Оланд летя с фалкон джет и беше в добро настроение, макар заглавията, че Европа е на нож и Гърция е банкрутирала. Като човек, запознат с мисленето на президента, каза пред Ройтерс: „Хората намират решения, които не са си и представяли, в последния момент.”

Същият източник добави като забележка: „В драмата има и риск. Това могат да видят хората, когато гледат гръцка трагедия. Тя завършва със смърт. Няколко най-вероятно.” Предупреждението се оказа вярно и преговорите не минаха добре. Ципрас отстъпи по отношение на пенсионните реформи, но се съсредоточи върху увеличение на пенсионните вноски и такси вместо върху съкращаване на разходите. Кредиторите искаха повече съкращения.

Немският финансов министър Шойбле не остана очарован: „Нямаше нищо ново. Само създаване на очаквания, които не бяха подкрепени с доказателства”, каза той пред репортери. Още веднъж преговорите приключиха с несъгласие и ожесточение.

Гръцкия народ също реагира бурно. Когато слуховете за предложенията на Ципрас стигнаха до Атина, обеднелите пенсионери протестираха по улиците. Левият депутат Янис Михелогианис определи новите реформи като „гробница” за Гърция. Той попита: „Как може да се сключи сделка, която ще увеличи самоубийствата и ще направи хората по-бедни?”

Докато кредиторите настояваха за по-строги мерки, Ципрас започна да обмисля да остави решението на гласуващите. „Осъзнахме, че няма желание за сключване на осъществима сделка”, каза гръцки представител.

На 26 юни Ципрас се срещна с Меркел и Оланд в малка стаичка във френските офиси на делегатите в Брюксел. Меркел и Оланд обмисляха перспективата за заеми от повече от 15 млрд. евро, които да бъдат отпуснати като вноски за следващите пет месеца ако Ципрас се съгласи на предложенията на кредиторите.

Повечето от тези пари обаче ще отидат за изплащането на гръцкия дълг. Тези пари няма да бъдат включени в помощната програма. На гърците ще им се наложи да се изправят пред години на лишения и икономически реформи. Ципрас отхвърли сделката и обвини кредиторите в изнудване на пресконференция.

Предстои тежко решение

Когато обяви референдума, Ципрас се надяваше европейските институции да облекчат финансовия натиск до референдума. Той поиска програмата за помощ да бъде удължена след 5 юли.

Франция беше готова да обсъди идеята, казват представители на еврозоната. Останалите финансови министри обаче отказаха. „Това (свикване на референдум) е тъжно решение за Гърция. То затвори вратата за по-нататъшни преговори”, каза президентът на Еврогрупата.

Шойбле беше прям: „Преговорите приключиха ако разбрах господин Ципрас правилно. Нямаме какво повече да дискутираме.”

По-рано същата вечер Варуфакис, гръцкият финансов министър, си тръгна от сградата на Европейският съвет в Брюксел. Според няколко представители на Еврогрупата, той си е тръгнал с усмивка. „Беше странно, че някой, който току що е взел решение против собствената си страна, не е съсипан, а се подсмихва”, заяви европейски представител.

На следващия ден Варуфакис публикува блог пост в защита на референдума. „Към самата идея едно правителство да се съветва с хората за проблематично решение беше подходено с неразбиране и пренебрежение, граничещо с презрение. Могат ли демокрация и паричен съюз да съществуват едновременно. Или едното трябва да отстъпи пред другото?”, написа той.

От Берлин отбелязаха, че Шойбле е предложил референдум още през май. Гръцки представители каза, че преговорите могат да продължат, макар помощната програма да е изтекла и макар референдума. Засега обаче гръцките банки остават затворени. Опитите да се достигне до компромис продължават. В сряда Меркел показа малък знак за отстъпки.

Председателят на Европейската комисия Юнкер каза на пресконференция на 29 юни: „Целия свят ще приеме гръцкото „не” като решение на Гърция да се отдели от еврозоната и от Европа”

Той призова гърците да гласуват с „да” и ги посъветва да не „извършват самоубийство”.