Стойчо Стоев за втори път в историята овакантява поста старши треньор на "Лудогорец". Случи се след поредния разочароващ резултат на шампионите. Не нулевото равенство със "Славия" обаче е причината Стоев да си тръгне от Разград. Изпълнителният директор на клуба Ангел Петричев беше откровен да каже, че всъщност слабата игра е мотивът за решението на собствениците. Факт е, че "Лудогорец" не е този стряскащ съперник, който представляваше в силните си сезони - 2013/2014,  2014/2015 и 2016/2017. Именно през 2017 г. за последно беше онзи отбор, който с лекота печелеше мачовете си и съвсем спокойно можеше да анонсира европейски амбиции свързани с преодоляване на групи, печелене на точки и трупане на коефициент. През 2017 г. "Лудогорец" стана шампион с 16 точки разлика пред втория "Левски". На следващата година разликата е само 3 точки, а тази само една. Ако трябва да следваме тази тенденция на стопяване на разликата, то през 2020 г. може да очакваме "Лудогорец" за пръв път от 8 години насам да сдаде трона в Първа лига.

За спада има редица причини, но от тях се открояват погрешната трансферна политика и честите смени на треньорите.

1) ТРАНСФЕРИТЕ

Още след като "Лудогорец" направи първия си пробив в евротурнирите през 2014, достигайки 1/4-финал в Лига Европа, мнозина очакваха многомилионни изходящи сделки. Те не дойдоха, а напротив ръководството прецени да запази ядрото и да се търси още по-голям успех. И го постигна - влезе в групите на Шампионската лига. После го повтори.

Въпросът е дали ръководството не пропусна да натрупа още по-солиден бюджет през годините, продавайки играчи за солидни суми. Най-впечатляващите продажби бяха на Жуниор Кайсара в "Шалке" за 4,5 милиона евро, на Джонатан Кафу в "Бордо" за 7,5 милиона евро и Върджил Мисиджан за 3 милиона в "Нюрнберг" (сумите са по данни на авторитетния уебсайт Transfermarkt). "Лудогорец" допусна футболисти, участвали в европейските походи да си тръгнат като свободни агенти, а пропуснатите ползи със сигурност са в милиони евро. Става дума за Роман Безяк, Дани Абало, Александър Барт, Фабио Ешпиньо, Лукас Саша, Александър Александров, Христо Златински (продаден за едва 100 хиляди евро на "Университатя") и Михаил Александров (продаден за едва 100 хиляди евро на "Легия" Варшава).

Снимка: Lap.bg

От 2014 г. насам шампионите имат 4 лета, в които са били на минус от трансфери и 2, в които в счетоводния баланс е седял знакът "+". Ако трябва да взимаме пример от "Аякс" ще забележим следното - отборът прави изключителна печалба от трансфери в силните си години в евротурнирите. През 2017 г. холандците стигат до финала в Лига Европа и моментално осъществят печалба от близо 60 милиона евро от трансфери. Миналият сезон с полуфинала в Шампионската лига цената на всички се вдигна сериозно и печалбата от трансферното лято възлиза на 125 милиона евро. Далеч съм от мисълта, че паралелите между "Лудогорец" и "Аякс" могат да се простират в различни категории, но поне по този показател се вижда разликата в стратегиите и крайния резултат от нея.

Връщайки се на трансферите на разградчани, нека се обърне внимание и на друг момент: кои от привлечените оставиха следа в отбора, направиха последователни силни мачове и привлякоха общественото внимание? Клаудиу Кешерю несъмнено е добър пример. Джонатан Кафу, Джоди Лукоки, Сисиньо и Натанаел могат да бъдат добавени. Всичките привлечени през 2015 г. - Нито Брандао, Малангу, Рафаел Форстър, Хорхе Броун, Якуб Швиерчок или Густаво Кампаняро, оставиха усещането, че може да ги наречем "звезди" или поне "оставили следа" в Разград.

Снимка: Lap.bg

Отделените суми от ръководството през тези години доказват, че желанието за продължаване на възходящата линия са налични, но това очевидно не е достатъчно. Липсват новите Безяк, Марселиньо, Дани Абало или Кайсара. Закупените в последните трансферни прозорци в редки случаи се поставят в обувките им, но в болшинството време попадат в графата "разочарования". В този ред на мисли, в отбора трябва да се помисли за наследника на Методи Томанов, който беше освободен през 2018 г. , скаутската мрежа и възможността да се продават играчите, когато са в пика си и да се спечели максимално от тях, а на тяхно място да идват гладни за доказване и европейски мачове футболисти.

2) ТРЕНЬОРИТЕ

В последните 2 години се очертава тенденцията да се сменят треньорите с честота, която сме свикнали да виждаме в "Левски" и ЦСКА. Откакто приключи втория период на Георги Дерменджиев начело на отбора дойде Димитър Димитров-Херо, който остана само 1 година на пейката. След това Пауло Аутуори изкара 4 месеца в ролята на треньор, идвайки първоначално в клуба с идеята да бъде спортен директор. Следващият на горещия стол беше Антони Здравков. Време на поста - 17 мача - 5 месеца. Настана време Стойчо Стоев, първият човек в клуба, постигнал паметни мигове в Европа, да опита да стабилизира кораба. Задържа се 173 дни, а сега отново ще се търси наставник, след като сезонът е започнал. Независимо дали дуото Здравков/Генчев ще се задържи за повече от няколко мача, то петото треньорско назначение в рамките на 2 години не говори добре за стабилността в отбора.

Снимка: Lap.bg

Въпрос на избор на ръководството е дали ще продължи по европейски, давайки повече време на наставниците, или по български ще се действа със замах, но и без много замисляне. Фактът е, че най-дълго задържалият се треньор в историята на "Лудогорец" в професионалния футбол е първият - Ивайло Петев с 1116 дни в рамките на 3 години. Според изследване през 2017 г. средната продължителност на престой на един треньор във Висшата лига е 2,68 години, в Примера Дивисион е 2,5 години, а в Италия 1,5 години.

Ясно е, че по нашите географски ширини трудно ще достигнем до търпимостта в Испания или Великобритания, но поне да се опитваме да достигнем Италия ще бъде добре за треньорската професия и за самите клубове. Всеки има избор, включително и шампионите. В крайна сметка значение има само нашият избор. Не мечтите, не думите, не обещанията.