Английският Тотнъм играе срещу Астерас в Лига Европа, домакините водят с 1:0, но разликата в никакъв случай не е драстична. Поне до 30-тата минута, когато аржентинското крило на лондончани Ерик Ламела отбелязва с отиграване, което спира дъха. После в мача има още цели 4 гола, но какво от това...
„Току що видях гола на Ерик. Ако има по-добро попадение този сезон, нямам търпение да го видя“, е коментарът на английската легенда Гари Линекер. „Голът на Ламела е жесток!“, казва бившият нападател на английския национален отбор, Ливърпул и Юнайтед Майкъл Оуен. “Беше страхотно попадение... едно от най-добрите изпълнения, които съм виждал“, обяви в коментара си за мача треньорът на шпорите Маурисио Почетино. „Това е най-добрият гол, който съм виждал“, споделя защитникът Ян Вертонген, а отбелязалият хеттрик в мача Хари Кейн споделя за попадението на колегата си просто, че „този гол е истинска лудост“.
Какво толкова направи Ламела в тази 30 минута? Аржентинските фенове на футбола наричат специфичния удар „рабона“, което в превод означава нещо като „да избягаш от училище“. Това наистина става с много тренировки, а не залягане над учебниците. Технически изпълнението е изключително сложно – топката е от едната страна на тялото, а футболистът я рита с противоположния крак, който кръстосва зад гърба си. Освен отлични умения, трябва и добра преценка за движението на топката, за точната и посока и скорост, както и за същите характеристики на шута.
Повярвайте ми, не е никак лесно, а шансът да станеш за смях е толкова голям, че никой уважаващ себе си букмейкър не би приел залог с голям коефициент в тази посока. А и футболистите избягват да се пробват в официален мач, понеже изцепки като нелепия опит на Дейвид Дън още се помни (и се споделя редовно).
Сега да се върнем към конкретния случай – добавете към така или иначе трудното упражнение и факта, че футболистът на Тотнъм беше на около 20 метра от голлинията, вратарят беше на мястото си, защитниците на Астерас бяха в пълен състав и двама от тях бяха на по „една ръка разстояние“ пред Ламела. Да допълним и, че резултатът е едва 1:0, първото полувреме е в средата си, а шансове пред гостите изобщо не липсваха – тоест не става дума за смешна предсезонна контрола, преднина от цяла дузина попадения и паднал духом съперник.
Изобщо голът на Ламела без никакво съмнение е за челните места в класацията на попаденията за последните години (може би ще си оспорват челната тройка заедно със задните ножици извън наказателното на Златан и Филип Мексес преди две години). Не е ли това едно от нещата, които ни карат да гледаме футбол, да коментираме, да споделяме? Клишето казва, че футболът е игра на голове и обикновено става дума за бройката, но има такива попадения, които съвсем резонно трябва „да се броят за два“.
Именно затова и ФИФА учреди един специален приз (един от малкото, които формално се избират от феновете) – годишните награди „Ференц Пушкаш“. Традиционният приз се връчва от няколко години насам (ако трябва да сме точни – 5, първата церемония е през 2009) и има за цел да награди автора на „най-красивия” гол през календарната година.
Португалецът Кристиано Роналдо стана първият носител на отличието, през 2010 то беше връчено на турчина Хамит Алтънтоп, след това на бразилеца Неймар, чеха Мирослав Щох и вече споменатия Златан Ибрахимович. Всеки един от тези голове е впечатляващ, блестящ пример за скорост, сила, техника или някакво неподвластно на футболната логика решение, което е довело до невярващи погледи, силни аплодисменти и истински емоции. С риск да се повторя, пак ще попитам риторично – не е ли това футболът?
След около месец ФИФА ще оповести номинациите за тазгодишните награди „Ференц Пушкаш“ и съм почти сигурен, че ще видим името на Ерик Ламела сред номинираните, а след това и сред наградените. Защото когато оставиш легендарни голмайстори като Линекер и Оуен без думи, като медии от Сидни до Осло и обратно те обсипват със суперлативи, когато футболни съотборници, но и съперници те аплодират, то заслужаваш голямо признание. А феновете на футбола ще подкрепят това като гласуват със сърцето си, убеден съм.
