Ако не беше страшно, щеше да е смешно. Човек, който от 15 години е душевно болен, се предаде след 10-часовата обсада на полицаи, медии и загрижени роднини. Барикадиралият се Лъчезар цяла нощ се изживяваше като опълченец, развяваше знаме от фланелка, скандираше „Велика България!“. И стреляше. При това – така, че пострадаха униформени, а прозорците на съседна къща са за смяна.

10 часа, през които в къщата имаше и прикована за леглото възрастна жена. Тоест, заложник.

Да, Лъчезар имаше „само“ газов пистолет, преправен за сачми. Да, този път никой не умря.

На всички нива в МВР със сигурност все още не им става хубаво като някой им напомни за Лясковец. И там имаше един смятан за луд, който не искаше да излиза от вкъщи. Само че се казваше Петко и се оказа, че има арсенал и укрепления като за отбраната на Сталинград. И един антимафиот загина, други бяха ранени.

В Горна Баня полицаите бяха само „одраскани“ от сачмите на „опълченеца“. Защото той стреляше с преправен газов пистолет, вече казахме. Ако имаше друго... добре че нямаше.

Впрочем, целият случай напомня за пореден пък колко лесно е да си психично болен и въоръжен в България. И за това са виновни много институции.

Изследване на ЕС от преди няколко години показа, че такъв тип заболявания имат около 20% от нашите сънародници – два пъти повече от средното за Евросъюза (а има и доста по-мрачни анализи!). В същото време, само 1 от 20 българи е търсил специализирана помощ.

Последното не е изключително изненадващо – обществото ни не е мръднало от времената на социализма, когато става въпрос за отношението към психичните проблеми. Все така това е тема табу, която си остава в най-добрия случай вътре в семейството. А мнозина не споделят какво ги мъчи, докато положението не излезе окончателно извън всякакъв контрол.

Тогава пък близките на болния се срещат със суровата реалност, че именно психиатричните болници са сред най-пострадалите от катаклизмите в здравеопазването. И най-често или не предлагат адекватна грижа, или трябва да се плати солено за нея.

А за „Макаров“ не се плаща солено. Един Гугъл е достатъчен, за да намери човек напълно изправно бойно оръжие за около 100 лева – при това легално. Липсата на единен регистър на психично болните у нас и други „дупки“ в системата позволяват на наистина опасни хора да получат разрешително, а случаи като този на Петко от Лясковец показват, че МВР не се занимава прекалено много с последващия контрол.

Даже не споменаваме абсолютно безпрепятствения достъп до евтино газово оръжие, което след това може да се преработи за бойни патрони. Последното често ни се припомня покрай знакови убийства – от Опиц до разстрела в Пазарджик. Газовият пистолет на горнобанския Лъчезар беше преработен „само“ за сачми, нали помните.

А даже и децата знаят, че при нужда винаги има и пазар „на черно“, където сигурно можете и РПГ да си вземете.

И някой като нищо ще си вземе. Защото „лудият“ с оръжието е сензация. Крайъгълен камък на рейтинга, генератор на трафик и тиражи. В някаква степен – звезда.

Положението отвсякъде е „с диагноза“. Затова – да си изясним приоритетите. По-добра психиатрична грижа и пресичане на достъпа до оръжие на тези, които се нуждаят от нея. И повече адекватност в кадър. Или пък по-подготвени полицаи за „след дъжд – качулка“. Че днес одраскан от сачми, а утре...