Подвигът на Ивет Лалова не е първият в историята на спортист, завърнал се след преживяна тежка физическа и психическа травма. Когато на 15 юни 2005 г. проф. Лакис Николау от Атина поставя 38-сантиметров пирон в счупената й бедрена кост, той е реалист.

„Ти ще ходиш. Но да бягаш? Не съм сигурен. Всичко е в твоята глава. Ако вярваш, може и да ме опровергаеш. Тогава аз ще съм най-щастливият сгрешил хирург в света.“

Седем години по-късно, на 28 юни 2012 г. българката става европейска шампионка на 100 метра в Хелзинки. Ивет никога не забравя думите на професора. Вдъхновението й на пистата обаче има и друго лице. По-скоро две лица. На две велики лекоатлетки, извървели обратния път от Ада преди нея.

Да, Ивет не е готова да се предаде, но Хелзинки е само началото.

На световното в Москва през 2013 г. нашето момиче остава на една стотна от класиране за финала на 200 метра. На шампионата на планетата в Пекин 2015 смълчава света, защото е седма във финала! На европейското в Амстердам 2016 грабва не един, а два медала – става вицешампионка и на 100, и на 200 м. На мондиала в Лондон 2017 отново не й достига една съкровена стотна, за да влезе във финала.

И така до вечерта на 1 октомври 2019 г. в Доха. Пак тази една стотна. Треперене. Свито сърце, но заслужено място сред най-добрите осем в света. Със седмо време.

Лалова е специална. Така е. Но тя е закърмена с духа на други нейни предшественички, заради които леката атлетика гордо се нарича Царицата на спортовете.

 „Лекарите ми казаха, че никога повече няма да ходя. Майка ми каза, че ще мога. Повярвах на майка ми.“

Думите са на Уилма Рудолф (1940-1994). Американската спринтьорка е първата жена в света с три титли от едни и същи олимпийски игри – на 100, 200 и 4 по 100 метра в Рим през 1960 г.

Призната за най-бързата жена на планетата през 60-те години на миналия век, Рудолф е 20-ото от 22 деца в семейството си. Израства в колиба в гетото на Тенеси. Когато е на 4 години, изкарва пневмония и скарлатина – комбинация, която води до парализа на левия й крак. До десетата си година търпи униженията на връстниците си заради желязната шина, която сваля само нощем.

„Ти ще проходиш. Ти си най-умното и силно момиче на света“, не се уморява да повтаря майка й.

На 11 години Уилма прави първата си крачка. На 12 се записва сама за първото си състезание. Остава последна. Не се отказва, въпреки че в продължение на още година е все последна. На 13 чудото се случва. Побеждава. Не спира през следващите 20 години. Когато издъхва на 54-годишна възраст от рак, МОК я изпраща с почести. Ковчегът на Рудолф потъва в земята, загърнат с олимпийското знаме.

„Повярвах в красотата на живота, когато в него настъпи мрак“, казва Ана-Фиделия Кирот – двукратна световна шампионка на 800 метра. Нейният танц със смъртта започва на 23 януари 1993 г.

Преди инцидента 20-годишната кубинка не стъпва по земята. Тя е №1 на планетата в бягането на 800 м, бронзова медалистка от олимпийските игри в Барселона през 1992 г. Влюбена в световния рекордьор в скока на височина Хавиер Сотомайор. Бременна от него.

 

Керосиновата печка в кухнята на апартамента й в Хавана гръмва пред лицето й. Ана е с 40% изгаряния по цялото тяло. Лекарите спасяват нея, но тя губи бебето. Когато идва в съзнание, лекарите мислят, че тя бълнува: „Аз ще бягам отново.“

11 месеца по-късно, след 15 пластични операции, любимката на Фидел Кастро се завръща. Белезите стоят. По лицето, по ръцете, но най-вече по сърцето. Става световна шампионка в Гьотеборг през 1995 г., след това печели още едно злато от първенството на планетата в Атина през 1997 г. Взема сребро и от олимпийските игри в Атланта през 1996 г. Разделя се със Сотомайор. През 1999 г. ражда здраво момиченце.

Уилма Рудолф отдавна я няма, а Кирот отдавна се отказа. Техният дух обаче сякаш се рее във въздуха всеки път, когато шпайковете на Лалова докоснат пистата. Нещо като горещ вятър в гърба на Ивет в нейното 14-годишно надбягване със съдбата.