От Матю Уилиямс и Мишел Камбас, Ройтерс

Парос, Гърция. Алексис Калайцоглу направи един бърз жест, за да покаже какво мисли за премиера Алексис Ципрас. Продавачът на този оживен остров придвижва крака си отзад напред сякаш, за да даде на гръцкия лидер един добър ритник.

Калайцоглу е ядосан понеже семейният магазин за буркани, мед и дървени изделия, който е част от гръцката туристическа индустрия - единствената надежда за гръцката икономика, може би е в опасност.

Увеличение на потребителските такси на стоките и услугите на гръцките острови, точно като тези, които Калайцоглу продава, е една от жертвите, които кредиторите искат от Атина, за да й отпуснат заема, който ще позволи на Гърция да остане в Еврозоната. Данъчното увеличение е една от причините, които пречат на сключването на сделка и подтикват Ципрас да проведе референдум на 5 юли.

Още преди вота изглежда, че Гърция няма да изпълни платежните си задължения. Това ще отключи финансова криза, която може да навреди на предстоящия туристически сезон, който се очаква да бъде един от най-успешните от години.

Кредиторите искат да се увеличи ДДС-то на услуги като ресторантьорството и хотелиерството, както и да се прекрати неизплащането на данъци за острови като Парос и Сикладес.

Неплащането на данъци прави курортите по-привлекателни и предпазва по-бедните общности от високите цени на транспортните услуги. Увеличаването на данъците ще накара предприятията да намалят цените си заради риска да прогонят клиентите си или да бъдат изправени пред рязък спад в приходите.

„Ако ДДС-то се вдигне с 23% за всички стоки, по-добре да скочим в морето и да приключим с всичко”, каза 62-годишния Калайцоглу. На Парос и другите острови ДДС стойностите са с 30% по-ниски от тези на сушата. Например там плащат 9% ДДС за храна, чиято стойност може да бъде вдигната до 23%.

„Морето и туризмът са гръбнакът на икономиката и ако бъдат засегнати, няма никакво бъдеще за страната.”

Гневът на Калайцоглу и други засилва дилемата на Гърция, тъй като води към изход от Еврозоната: след пет години затягане на коланите в замяна на отпуснати заеми, Гърция трябва да приложи повече натиск, за да остане финансово стабилна. Това обаче крие рискове за вече оскъдните шансове на страната за икономически растеж.

„Всички ние знаем, че най-големият източник на пари е туризмът. Ако туризмът страда, това ще причини верижна реакция върху икономиката като една спирала на рецесията. Тогава как ще бъде платено на кредиторите?”, попита Йоргос Мбафитис, собственик на хотел в Парос.

След крехкото възстановяване миналата година, Гърция отново е в рецесия. Хората са уморени от режима на строги икономии, наложен от Международния валутен фонд, Европейската комисия и Европейската централна банка по време на двата заема.

Един от всеки четирима гърци е безработен и средно 59 предприятия затварят на ден според Националната Конфедерация Хеленик Комерс.

Туризмът обаче се отърси. Асоциацията на гръцките туристически предприятия съобщи за допълнителен ръст от 15% в международните туристически пристигания в страната през 2014.

Годишните данни до момента отчитат нарастване на пристигащите с 17.5% през първото тримесечие на 2015.

Предложения за увеличението на данъци възникнаха след няколко месечна война с Гръцкото правителство относно съкращаването на разходите.

Лявата коалиция на Ципрас, която взе властта през януари, обеща да спре „унижението” от съкращенията на работни места и заплати. Тя не е склонна да намали пенсиите и заплатите извън съкращаванията, направени през последните пет години. Това накара Ципрас да облага фирмите повече, за да донесе допълнителен доход.

Коалиционният съюзник на Ципрас заплаши да дръпне шалтера на правителството ако увеличенията на данъците върху островите бъдат осъществени.

Критици твърдят, че увеличенията на данъците са мързелив начин за набиране на приходи за сметка на реални реформи в гръцката икономика като борба с престъпността, неплатени данъци, преразглеждане на трудовото законодателство и намаляване на разходите по пенсионната система.

„Не искат да засегнат привилегированите, повечето, от които са обществени работници и съмишленици на политически партии.”, каза Никола Стефаноу, който ръководи туристически уеб портал в Парос.

Увеличаването на данъците не само засили съмненията дали Гърция ще остане в еврозоната, но и вече започва да вреди на туристическия бизнес. Някои фирми съобщиха за спад в резервациите може би заради плашещите истории за възможна несъстоятелност на банките и улични протести.

В неделя немският външен министър посъветва туристите, пътуващи до Гърция да вземат изобилие от пари в брой в случай на проблеми с местните банки.

„Имах клиенти тази сутрин, които ме питаха какво се случва, какво трябва да правят”, каза Димитри Ставракис, хотелиер в Парос. „Това продължи прекалено дълго. Ще подпишат ли, няма ли да подпишат. Сега с референдума могат да започнат нови съмнения.”

Някои икономисти твърдят, че връщането към рязко обезценилата се драхма – перспективата, пред която Гърция се изправя ако излезе от еврото, може да насърчи туризма и другите сектори на услугите, като ги направи по-евтини.

За Ставракис, хотелиер в Парос, рискът не си струва:

„Има толкова въпроси без отговор относно това как ще бъдат нещата, ако се върнем към драхмата. Не съм сигурен какво би ни коствало. Определено почивките ще бъдат по-евтини, но не мисля, че това е реалистична опция.”

Калайцоглу, който държи магазина за буркани и дървени изделия, казва, че животът вече е достатъчно труден. Заплатата на жена му, която работи в туристическа агенция, била намалена с 200 евро. А магазинът, който дъщеря му управлява, може да изпадне в затруднение. „Не можем да искаме да купим сладолед на внуците си, а след това да се двоумим”.