Никога не съм разбирал алпинизма – хора подчиняват нечовешки условия, рискуват всичко за самата идея да изкачат немислимите височини. Слава богу, Боян Петров не мисли така.
Преди броени дни българският алпинист изкачи осмия си осемхилядник и трети за тази година – Нанга Парбат е висок точно 8126 метра, а български крак не е стъпвал там от цели 10 години (Дойчин Боянов и Николай Петков също го изкачиха на 8 юли 2006). Още два важни факта – Петров разчита само на себе си (без кислородни маски и помощта на шерпи, които да му проправят път) и наред с това изкачването му е първата успешна експедиция на Нанга Парбат през този сезон и от три години насам.
„Големите върхове не могат да се получат, ако нямаш малки връхчета всеки ден и аз затова всъщност всеки ден си поставям малки връхчета...които изкачвам“, споделя веруюто си зоологът, успял с Нанга Парбат от втория опит този месец.
Дефиницията на алпинизма е проста – високопланински спорт, представляващ катерене на планини, обикновено с цел покоряване на планински върхове. Терминът е известен като алпинизъм най-вече в Европа, докато в Америка предпочитаният термин на английски е планинско катерене.
Така представен, спортът звучи като хоби, като нещо, което правиш в неделя сутрин, за да заредиш дробовете си със свеж въздух. Но когато става дума за най-високите върхове в света, за места, където стотици подготвени спортисти намират смъртта си всяка година, нещата придобиват малко по-екстремен характер.
Само за справка – Анапурна, който алпинистът изкачи през април тази година, се отличава с най-голям процент смъртност в експедициите. Около една трета от катерачите намират смъртта си по пътя към върха или надолу (българите Огнян Стойков и Милен Метков загиват по време на първия успешен опит на българи на Анапурна).
Лавини, ледопади, отвесни скатове, студ от минус десетки градуси, ураганен вятър, вертикално изкачване и какво ли още не променят „правилата на играта“, за да не остане нищо любителско в катеренето към заветните 8000 метра.
„Лед. Спиш на лед. Той прониква в теб“, казва Петров в едно от интервютата си преди последната мисия. За да бъде ужасът пълен, преди три години терористи убиват 11 катерачи в атентат в подножието на Нанга Парбат, а местните власти забраняват експедициите до старта на настоящия сезон.
„Имам безкрайно уважение и обич към всички планини, от тях черпя вдъхновение“, казва Петров. Уважение към планини, които отнемат животи и предизвикват човешките предели – не, всъщност уважение към природата, истинска и недокосната от човека. Зоолог от Природонаучния музей по професия, Петров е свързан неразривно с планините, но проектът „Българин на 14х8000“ е нещо много повече – мечта един наш сънародник да посети всичките осемхилядници в света.
Във впечатляващата визитка на българския алпинист Нанга Парбат се добави към К2, Канчендзьонга, Манаслу, Макалу, Анапурна, Гашербрум I и Броуд Пик, остават още шест изпитания, сред които и Еверест. Следващата по ред цел това лято е върхът Гашербрум 2, който е висок 8035 метра и също е на територията на Пакистан.
Като добавим факта, че в България читавите лифтове се броят на пръсти (и стават все по-малко), а Мусала е „лесна хапка“ дори за начинаещ планинар, става ясно защо „портфолиото“ на Боян Петров е достойно за много повече от уважение. В контекста на последните „успехи“ на българските спортисти, не е никак чудно, че социалните мрежи бяха доста крайни в оценките си (наред със споделеното възхищение и уважението към подвига на Петров се чуха и съвсем сериозни предложения да направим алпинизма „национален спорт“, вместо да страдаме с футбол, волейбол, щанги или атлетика).
Колкото и да е чудно, България има традиции в битките с най-високите върхове в света. Когато става дума за Нанга Парбат, първата българска експедиция е през 1990 и стига до 8050 метра, три години по-късно, на 18 август 1993, Тончо Тончев стига до върха, после идва и успешната експедиция на Боянов и Петков.
Естествено, „национален спорт“ или „алпинизъм като БГ кауза“ са все клишета без особен смисъл заради липсата на пари, възможности.. а и личности. Въпреки че заедно с Петров има още поне петима отлични алпинисти, които катерят световните върхове, реалистичната позиция е в посока на морална подкрепа към Боян Петров и „лудите“ като него. Или поне да споделим част от това, в което Боян вярва: „ние сме там само временно, планините ще продължат да съществуват и след нас... затова се чувствам отговорен да заразявам и други хора да защитим планините“.
Подобно послание, отправено от 8000 метра, няма как да не ни накара да се замислим.
