Вътрешният министър Веселин Вучков подаде оставка заради несъгласието си с очевидното намерение на премиера Борисов да съхрани шефовете на службите, които днешното „реформаторско управление” получи в наследство от правителството „Орешарски”, станало синоним на модела „КОЙ”.
С това си действие преподавателят по право не само, че затвори устите на всички онези, които твърдяха, че той е марионетна фигура, която ще изпълнява волята на Цветан Цветанов в МВР, но даде нагледен пример на българските политици за решимост и принципност – качества, непознати на управляващите ни елити.
Нещо повече – Вучков е първият вътрешен министър от най-новата история на страната, който подава оставка заради несъгласие с премиера. И то не с кой да е министър-председател, а с „всемогъщия” Борисов, пред когото доста други лъщят със сервилното си поведение (стенограмите от заседанията на правителството изобилстват от примери за угодническото пълзене от страна на не един и двама министри и от първия кабинет на Борисов, и от втория).
Едва ли някой е предполагал (изненадани бяха и депутатите, и министрите, и членовете на екипа на Вучков в МВР), че именно Веселин Вучков ще „скочи на Борисов” толкова категорично заради отказа на последния да направи реформа в сектора за сигурност, или поне да смени фигурите по върховете му, за които коалиционните партньори от Реформаторския блок твърдят, че виси тежка сянка на обвързаности със „сарайско-библиотекарската групировка” – разбирай ДПС.
Вучков, чиято кариера преди 2009 г. когато става зам.-министър на вътрешните работи в първия кабинет на Борисов, прави впечатление на силно кабинетен човек. Като заместник на Цветанов той се занимаваше изцяло с подготовката на законодателни промени.
Завършил е Юридическия факултет на Софийския университет, бил е стажант-съдия в Софийския окръжен съд, работил е като следовател в Столичното следствие. Става доктор по право, а след това и доцент по наказателен процес. Той е асистент и старши асистент по наказателноправни науки в Академията на МВР (1996-2001), главен асистент (2001 - 2009). Преподавал е и в Пловдивския университет, Югозападния университет в Благоевград, Свищовската стопанска академия, Варненски технически университет и др.
При встъпването си в длъжност той обяви, че не иска да е в сянката на предшественика си Цветан Цветанов и дори го разкритикува. „Не може да се отрече, че при управлението на Цветанов много често полицейски акции се превръщаха в медийни шумотевици. Това беше контрапродуктивно. Няма да се измислят операции. Искам да се работи само съвместно с прокуратурата, упорито, не кампанийно”, каза тогава той.
Вучков определено изповядваше стил, коренно различен от този на тези от предшествениците си, които бяха ежедневно в медиите – кога с PR материали, кога с тежки скандали, кога с бездействието си, държаха поста до последно. Цялостният профил на Вучков не предполага участието му в каквито и да било "ченгеджийски игрички", в каквото го обвини премиерът Бойко Борисов - по-малко от два часа след хвърлената оставка. По-скоро обратното. Вучков беше скучен министър, който не „възбуждаше журналистическата гилдия”.
До днес, когато демонстрира мъжество, за което тези лица в политиката, които имат очи да го видят, могат само да му завидят... и да се поучат.