Автор на днешния коментар е Светослав Атаджанов, дългогодишен служител на МВР, сега в пенсия. Активен блогър.
Публикуваме текста му без редакторска намеса и с позволението на автора. Редакцията ни е готова да публикува и други мнения по темата за полицейските протести.
По инерция започвам с лозунг, заимстван от славното минало – "Долу ръцете от народа на Виетнам, Камбоджа" и т.н. Един министър, всъщност безхаберник, се е вгледал в строя на любимото ми министерство. Струвал му се много раздут и разбогатял се и посяга вече към слабините му. Пак ще ставам адвокат.
Почувствах се като лилипут с двете си висши образования, първото гражданско, и двете си специализации по криминалистика и противодействие на икономическата престъпност. Че и с 32 години стаж в полицията, разделени поравно в социалистическата "Народна милиция" и "родната" вескомариновска полиция. Започнал от младо лейтенатче и преминал като японски труженик през всички стъпала на йерахията до ръководни оперативни длъжности. Водил лично, или ръководил много разработки срещу престъпници и вербувал десетки агенти!
С неподражаем всезнайковски апломб някои, бих рекъл журналистически, социологически, политически и пр., "свраки", без да познават кухнята и безбройните трудни и заплетени ситуации, в които са поставени най-вечеработещите срещу престъпността, непрекъснато дават акъл и грачат срещу институцията, която има за единствена цел да охранява законните права и интереси на обществото ни.
Въздържам се да кажа нещо по-хард срещу журналистическата гилдия, защото се виждам нанизан и вдигнат на щиковите им като подполковник Калитин от турците. Дотук с техните компетенции. Не напразно най-добрите детективски и шпионски романи са от автори, работили в съответните служби. Останалото е профанизиране! Толкова много социално-икономичски теми има, по които могат да се упражняват безпроблемно, но си пъхат носа в полицейските.
Но да се върнем на непрекъснато валящите върху полицията упреци и критики.
Значителна част от тях имат резон. За последните над 25 години се смени цяло поколение от служители. А те просто са извадка на днешното ни общество. Свидетели сме на подмяна на ценностите. Неглижиране на морал, национално и патриотично чувство, придобиване на формално образование, стремеж към материален просперитет на всяка цена.
Преди доста години излезе любопитна книжка за същността на бюрокрацията - „Принципът на Питър”. Смисълът ѝ в едно изречение е, че, катерейки се по стълбата на йерархията, всички работещи в нея достигат до нивото си на некомпетентност. Забележете – не на компетентност. Колкото по-нависоко, толкова по некомпетентни! Вече христоматийно е изказването на бившия министър и зам.-премиер Нейчо Неев – „Ега ти държавата, че ѝ бях и зам.-премиер”. Нима за Бъчварова не можем да кажем същото? МВР не e някакво изключение и служителите му вече го изпитват на гърба си.
Сърдим се на изпълнителите – БОП-аджии, криминалисти, униформени полицаи и служители, често виждащи безумието, политическото и службашко натегачество на началството си. Но са длъжни да изпълняват. Има толкова глупаци, включително и прокурори, които се пренатягат. Именно те са устремените към постове, на които ще бъдат на нивото си на некомпетентност. Липсата на опит и квалификация се компенсират с прекалена самонадеяност. Но преобладаващото болшинство изпълнители и низови ръководители са хора знаещи и можещи, интелигентни и начетени. В бившата Висша школа на МВР, а сега Академия, винаги са преподавали и изпитвали най-качествените юристи на страната. Нима дават изпити и дипломи под дулото на пистолета на бъдещите ченгета?
Боже, колко злъч и омраза има към тези, на които трябва да се съдейства и помага! И това от журналисти с претенции, че работят за интереса на обществото. Преди време написах два постинга в блога си – "Защо родната полиция не ни пази" и "Харакири на МВР и държавността". Там вкратце се опитвах да обясня част от причините за днешната неефикасност и безпомощност на полицията – жалкия тигър с изрязани нокти и избити зъби. Всъщност темата е за цяла дисертация!
Характерно е за нашего брата, включително и журналиста, да гледа в чинията на другия. В момента предмет на внимание е чорбата на военния и полицая. На фона на общата мизерия, масовата заплата от 600-700 лв. на редовия полицай и дори окастрените социални придобивки са предмет на безогледна завист.
Но все пак има някакви критерии, за да си служител в МВР. Не можеш да накараш някой да си остави овцете и гегата и да разкрива престъпления! Полицейската професия е една от най-стресовите, а дори частично не е съответно оценена и заплатена. Ами вижте доходите на членовете на бордове, мениджъри, директори, банкери! Защо не смеете да си пъхнете носа там? Ако ще се контрираме, може би от там ви идват нерегламентираните поръчки за окепазяване и впоследствие пликовете им с благодарности. А според всички евроинституции "гнилата ябълка" – българската Темида пак се уреди с бонусите и актуализираните си през 6 месеца заплати, както и на привилегированато им пенсиониране с 20 заплати накуп. Защо е този различен подход? Защото тя е пазителят на статуквото и знае всички далавери на властимащите!
Снощи слушам по телевизията женица, която плаче, че апашите са я обирали вече пет пъти. Но пък богатите ги отвличат срещу откуп. Всички искат крути мерки срещу престъпността. Хем боли, хем сърби. Искаме полицията да разкрива престъпления, но къде е подкрепата от обществото, от останалата част на правозащитната система. Полицията е само част от нея. Престъпността може да се пребори само с усилията на цялото ни общество.
С настъпване на демокрацията, започна масово неподчинение на народонаселението на местната и централна власт. Изникнаха и се развиха непознати форми на криминална и икономическа престъпност. Поощрявани от липса на правни норми на противодействие, или широки и умишлени пробойни в законодателството. Социалното разслоение достигна застрашителни размери. Някои просто са неподвластни на законите, въпреки изобличаващите ги факти и данни. Лежерното и избирателно отношение на родното правосъдие още повече засилва тази тенденция.
Държавата се видя в чудо. Не се плащат данъци, мита, акцизи, осигуровки. Всячески се отбягват различните форми на облагане. Поради яростния отпор на правонарушителите, почти всички държавни институции ежедневно изискват съдействие и физическо присъствие от полицаи в провежданите рутинни, или специализирани акции и мероприятия. Така е от страна на митниците, НАП, РДНСК, РЗИ, почти всички останали контролни държавни и общински служби на всички нива. Ежедневно значителен брой квалифицирани полицейски служители, вместо да изпълняват специализираните си функции, са на практика пазванти, опазващи контролните органи от "любовта на народа", изразяваща се често във физическо насилие, или неподчинение.
Вярвам, никой не може да си помисли за проникване на общински и държавни служители в ромското гето, без осигурителния полицейски щит. Но пък нашествието им за помощи в социалните и общински служби е безпрепятствено. Изпадам в телешко умиление при представата как социални работници ще работят без него по семейно насилие, тормоз над съпруги и деца в ромската общност. Те имат дори песен, която се изпълнява като кючек, но по често като кютек – "Бий ме мъжо, бий ме!" Имам конкретен спомен, как една полугола ромка, боса бе тичала цели пет километра до провинциалното районно, с изкъртени зъби, за да се спаси . Не е за учудване, че доста млади представителки на този етнос са с липсващи предни зъби, или изкуствени ченета. Бурен ромски секс, при който ти изпадат и кътниците. Просто това е специфична особеност на тези, които уж ще приобщаваме.
Та от всичко казано до тук, да се знае, че цялата ни държавна машина е в невъзможност да изпълнява функциите си без въоръженото присъствие на полицията. Виждате, че горката ни бюрокрация не е в състояние да си вдигне сама гащите. Докато дорасне сама да си върши работата, МВР ще изпълнява майчинската си функция. А безхаберния "министер" Горанов с жълто под човката си, да има едно на ум за нашенската действителност. Защото може да се наложи да го изпратят заедно със счетоводителките му на границата, където загорелите млади "бежанци" ще ги удостоят със съответното внимание...
Светослав Атаджанов е роден през 1944 г. През 1970 г. завършва Икономическия университет във Варна, а през 1981 г. и Академията на МВР в Киев. Работил е почти 12 г. като пощальон, касиер и икономист в централната поща във Варна и 32 години в структурите на криминалната и икономическата полиция.
Бил е началник на полицейските управление в Девня и Вълчи дол. Пенсионира се като ръководител на аналитично звено в Областната дирекция МВР Варна.
От четири години поддържа свой блог - Djani.blog.bg, пише и за на няколко сайта у нас и в чужбина.
