Докато светът гори, у нас си играем на SMS игри.
Като в реалити, с кратки съобщения се гонят или подкрепят различни играчи от среден и едър калибър. Добавената стойност, нея си я знаете - тя е за наша сметка.
Изгледах цялото заседание на Висшия съдебен съвет, в което неочаквано се включи и премиерът след объркана SMS плетеница. От всичките приказки, които се изговориха по адрес на съдебната система, каките, за които очевидно сексът е не по-малко важен от съда, и угодническите гласове на някои членове на ВСС, не стана ясно едно.
След като член на ВСС видимо е искал да се подмаже на премиера, изпращайки му издайнически SMS, защо Борисов го е препратил към Лозан Панов?
Отговор от премиера не чухме. Но започна такова замазване на гафа, че позамиращият заради новите технологии метод на текстова комуникация, окупира новините през седмицата. И заваляха анализи - симптом за какво е SMS-а?
Дами и господа, един SMS не може да бъде симптом. Той е следствие от много сложна картина на условно разделение на властите, в което политиците стоят на върха. Те не могат да бъдат реформатори, защото са оплетени в една и съща мрежа на зависимости - някои зависят от прокурори и следователи, други са взели пари от някого, трети са назначени от някого, а четвърти са държани с компрометиращи материали. Пети са просто кариеристи, които са готови и голи да тръгнат, но да са във властта. Гнусна игра, в която SMS-ите служат само за разлайване на кучетата.
И като си говорим за игри - много се надявам, че скоро няма да видим членовете на ВСС да вземат решения след търкане на ... лотарийни билети - да търсят пирамиди, печеливши 10-ки, които им приличат на инициали, срещу които да пише съответната сума. Джакпотът вече падна. Но и отдавна тотото не е същото.
