Всяка дума има значение и затова днес, в деня на буквите и думите, ще ви говоря за контрастите. На 24 май думите винаги са високопарни. Обикновено пред паметници, площади и църкви властимащите говорят за нуждата от "образовани и културни граждани", "високи технологии" и се връщат към делото на светите братя с думи преливащи от патетика.
На другия полюс е реалността, в която думите имат друго и много по-конкретно значение.
В района на Гърмен българи, на които им е писнало да бъдат ограбвани от местните роми организираха жива верига в знак на протест. Те твърдят, че в града им се заселват цигани от Пазарджик и Петрич, които грабят земеделска продукция и тяхната собственост под безсилния поглед на полицията.
Ситуацията ескалира, стига се до опити за саморазправа. Това е добре дошло за политиците, за които ромите са новите избиратели. Със сигурност до довечера ще завалят декларации и цяла седмица в новините ще се занимаваме с проблема на местните хора и ромските пришълци. Ще има истерия, викове, закани за това кое е политически коректно и политически некоректно.
Политици ще ни размахват пръст и ще ни плашат с етнически мир, а ние ще се правим на изненадани, докато в същото време ще сме наясно как сами се докарахме дотук.
Дами и господа, демографски ситуацията в България се влошава с всяка изминала година. Този факт, заедно с пълната липса на адекватна държавна политика в последните 25 години, вече създаде бомба с часовников механизъм, която всички се правят, че не забелязват.
Хиляди маса народ от нови и нови, неграмотни избиратели маршируват към урните. И никой не смее да се обади, защото всяка подобна дума звучи "политически некоректно".
Какво общество искат българските политици? В днешния ден те говорят за епоха на глобални мрежи и икономика на знанието, докато "народа възроден" живее в реалност, която се блъска в скалата на подценяваните явления.
Политиците говорят за просвещение на хора, които все по-малко ги разбират. А дори и да ги разбират, на гърба им висят хиляди, които нямат дори лични карти и не знаят азбуката. Това е шизофренна реалност на много пропуснати думи, които трябваше да се превърнат в мерки. И на много патетични думи, които нямат никакво значение.
