„Търсене на игла в купа сено” – с това днес се занимава журналистът от БНТ Иво Никодимов. Или ще се занимава, след като го оперират и го изкарат от реанимацията на ВМА. Там е, след като трима души го пребиха. Посред бял ден. В центъра на София.
Колегата от години следи криминалния ресор, а в последно време има и възможността да задава неудобни въпроси като водещ на сутрешния блок на обществената телевизия, но това всъщност няма никакво значение. Дали те бият, защото си „поръчан”, или те бият, защото си с червени маратонки – все те бият.
Важното е какво следва. Предполага се – идентифициране на нападателите, арест, изясняване на мотивите и наказание. Както обаче се оказва, следва „търсене на игла в купа сено”.
А тук говорим за агресия в Борисовата градина. Парк, посещаван всеки ден от хиляди хора. Парк, в който бяха убити Михаил Стоянов (през 2008 г.), Яна Кръстева (през 2011 г.) и Георги Игнатов (през 2015 г.).
След всяка трагедия имаше обещания за повишаване на сигурността на парка. Обещания, последвани от няколко дни с повече полиция, дузина ремонтирани лампи и шепа нови камери.
На този фон през последните години районът около парка и особено кръстовището на „Орлов мост” се превърнаха в изложбена зала на открито за най-новите достижения в областта на видеонаблюдението. Дали заради знаковите протести на възловото кръстовище, или заради ВИП статута на „Цариградско шосе” при важни чуждестранни визити, сякаш няма квадратен сантиметър, който да не се следи в реално време.
Изследвания по цял свят са показали, че камерите „гонят” бандитите от едни места към други и затова е важно да има и сериозно полицейско присъствие. Колко качествено работи и самото видеонаблюдение видяхме при последното убийство в парка, разкрито с две години закъснение. Тогава предполагаемият извършител се оказа в обсега само на една охранителна камера.
Иво Никодимов е бил пребит на място, където камери няма, но пък такива имало на всички подходи към сцената на грозното нападение. И все пак той в момента гледа снимки на лица с полицейски регистрации, а МВР отчаяно търси свидетели на случилото се и разпространява описания, на които отговарят няколкостотин хиляди души в България (17-25 години, спортно телосложение, татуировка).
Това не може да бъде резултатът от работата на система, глътнала много милиони държавни пари и която би трябвало да ни дава сигурност в замяна на един постоянен „Биг Брадър”. Вече трябваше да виждаме лицата на биячите, а полицията да е наясно откъде са дошли и къде са отишли.
Защото именно тази демонстративна безпомощност кара едни хора да си мислят, че могат просто да „поръчат” някого или пък да вземат нещата в свои ръце и да те пребият само защото са решили, че ги гледаш накриво.
