Основната фаза на турнира Лига на нациите приключи. България не успя да спечели групата си в дивизия "C", най-вече заради изпуснатите точки в гостуването на Кипър. Факт е, че подобрение в играта на отбора има, както и в резултатите. Същото важеше и за последните световни квалификации, но крайният изход от тях беше същият като преди - без България на голям футболен форум. Причините за това са доста, но бих предпочел да акцентирам на една от основните, която се забеляза. На националния отбор по футбол липсва класа. При нас класата до голяма степен се оформя от играчите, които са в странство. Те вече са кът. 

Снимка: Lap.bg

БЪЛГАРИЯ

Към момента повиканите в националния отбор на България футболисти, които играят извън родината, са представители на "Йенисей" (Русия), "Касъмпаша" (Турция), "Слован" Братислава (Словакия), "Карабах" (Азербайджан), "Арсенал" Тула (Русия), "Мидтиланд" (Дания), "Спартак" Москва (Русия), "Погон" (Полша), "Урал" (Русия), "Астра" (Румъния). Това са отбори от Централна и Източна Европа, които с изключение на „Спартак” Москва, не са от високо европейско ниво. Логично, футболистите ни трудно биха вдигнали толкова много нивото, че това да се отрази и на националния отбор. Липсват имена на отбори от Запад. Няма български играчи, които играят в силните първенства. Такива, каквито имахме допреди десетилетие.

Именно това кара и селекционера Петър Хубчев да прибегне до повече повиквателни на представители на Първа Лига - 15 от 25 играят у нас.

Снимка: Lap.bg

Тогава опираме до материала, с който разполагаме от Първа Лига. Той очевидно не е достатъчен за убедителни победи над Кипър и Словения, за да спечелим групата си. Какъвто и тактически гений да е Петър Хубчев, няма как да очакваме от него да направи от тиквата каляска, която да ни отведе към обетованата земя, а именно финалите на големите шампионати.

Затова си заслужава да си зададем въпроса какво се случва с българските футболисти във водещите отбори у нас? Оказва се, че те са кът.

В „Лудогорец” 69% от състава е изграден от чужденци, в ЦСКА и „Левски” чужденците са 58%! Цифри, които са смущаващо високи.

Снимка: Lap.bg

Как тогава Хубчев да избере национали от трите водещи тима, като българите са малцинство? В мачовете с Кипър и Словения си пролича много ясно, че ни трябват поне един класен креативен халф и поне един добър нападател. Какъв е изборът на Хубчев на тези позиции от „Лудогорец”, ЦСКА и „Левски”? Кешерю, Лукоки, Вандерсон, Мауридес, Жоржиньо, Джеси, Тиаго, Кабрал, Паулиньо,  Буш, Обертан… Единствено Десподов и Костов от офанзивните футболисти са избор за националния. Това е „богатството” за Хубчев – двама от три клуба.

Понеже сме специалисти по това да гледаме чуждата сурдинка, нека го направим и сега с отборите от нашата черга. Тимове, които спечелиха групите си в дивизия "C" на Лигата на нациите. Как процедират там и каква е клубната политика, която помага и на националния отбор.

Снимка: Getty Images

НОРВЕГИЯ

В националния отбор на Норвегия, който спечели групата ни, има едва трима души, които представляват местното първенство и още по-конкретно - "Розенборг". Всички останали се състезават в чужбина и играят за "Херта" Берлин (Германия), "Астън Вила" (Англия), "Палермо" (Италия), "Гент" (Белгия), "Олимпиакос" (Гърция), "Фулъм" (Англия), "Саутхемптън" (Англия), "Галатасарай" (Турция), "Хъл Сити" (Англия), "Витес" (Холандия), "Хановер" (Германия), "Кристъл Палас" (Англия) и други. Общо 22 от 25 играят в чужбина, при това за отбори, които са добре познати в европейски мащаб, за разлика от нашите „легионери”.

Поглед и към водещите отбори на страната, които и в момента се намират в горната половина на класирането на местното първенство. В „Розенборг” чужденците са 40% от състава, в „Бран” също са 40%, а в „Мьолде” са 47%. Разликата с нашите топ клубове е осезаема. Разлика от над 10%!

Снимка: Getty Images

ФИНЛАНДИЯ

Поглед към друг победител в своята група в нашата дивизия - Финландия. Страната, която асоциираме със силен хокей и качествена водка, направи на пух и прах тимове като Унгария и Гърция... И тук са малцина играчите, останали в родината, за да развиват кариерата си - само Юха Пиринен (ХИК Хелзинки) е изключението от правилото да играеш в чужбина, за да се развиеш. Във финландския отбор се открояват имена, които в момента играят за "Байер" Леверкузен (Германия), "Копенхаген" (Дания), "Брьондби" (Дания), "Кротоне" (Италия), "Спарта" Ротердам (Холандия), "Спортинг" Хихон (Испания), "Цволе" (Холандия), "Дънди" (Шотландия), "Норич" (Англия) и други. Кой е чувал за Йоона Тойвио, Маркус Халсти, Йере Уронен, Йони Кауко, Ееро Марканен? Малцина! Но тези финландски национали помогнаха на страната си да достигне до плейофите в Лигата на нациите.

Каква е тук клубната политика спрямо налагане на местни футболисти и закупуването на чужденци: шампионът в 8 от последните 10 години ХИК Хелзинки има състав, в който 36% от играчите не са местни, „Рованиемен”, който е втори този сезон, е с 24% чужденци и „Куопио” – 26%.  Разликата тук с нашите водещи клубове е от над 20%!

Снимка: Getty Images

ПРОМЯНАТА

Истината е, че в националните отбори на Норвегия и Финландия няма големи имена, няма звезди от ранга на Торе Андре Фло, Йон Арне Риизе, Джон Карю или Яри Литманен. Именно с тях тези две страни се прославиха в Европа. Клубовете им вече са се заели с формирането на новите Фло, Рийзе и Литманен. Как? Работа с подрастващите, налагането им в първите отбори, бързото им продаване на тимове от първенствата в топ 5 до топ 10. По-малко чужденци и повече залагане на родното. Формула, която изглежда лесна за прилагане, но у нас в търсенето на бърз успех, забравяме голямата картинка. А при нас картинката за Петър Хубчев не изглежда обещаваща, ако клубовете в Първа лига, още по-конкретно водещите такива, не започнат да дават повече път на български футболисти и не спекулират с бройката на чужденците.

Снимка: Lap.bg

Едно на ръка, че за клубовете би било далеч по-печелившо да се „произвеждат” юноши в школите, които след налагането им в първия отбор, бързо да бъдат продавани в чужбина, за да се развиват. Но по-важното е, че от това ще спечели националния селекционер и отбор. Често в българския футбол чуваме думата „кауза”. Ако за клубните шефове поне мъничко тази дума има значение, нека последваме примера на Норвегия и Финландия и бройката чужденци. Поне да започнем отнякъде да градим бъдещето на националния тим. 

Ако клубните шефове преценят, че по-изгодна продължава да е формулата 60%-70% от състава да е от чужденци, то тогава за Петър Хубчев ще остане само един избор – да повика например Габриел Обертан. Впрочем, французинът няма мачове за „петлите”, така че може накрая да се стигне до това да го видим с националната фланелка.

Снимка: Lap.bg