Вече започна да става комично. А и с този ултиматум, дори и леко досадно. Нямаше да му обърна внимание, ако не беше разпространен и от правителствения пресцентър. Извинение? Да, то е необходимо. Но само и единствено към вас - зрителите.
Извинение заради създадените чудовища в студиата. Празни хора, псевдозвезди, страх от смисъла. Как се докарахме дотук? Не толкова заради зависимости, колкото заради липсата на характер, ценностен упадък и ниско самочувствие. Тотална загуба на нишката с потребностите на публиката си.
Иначе нямаше да допуснем, всички групово, десетките празноглавци да дефилират по студиата от години, нито политическите проекти да се пръкват от телевизионния екран. Това е една от причините да се стигне до ситуацията, в която компрометираните се опитват да компрометират, калните хвърлят кал с мотива: "Всички сме мръсни".
Чакайте, ние знаем кои са мръсни. Не са нужни бивши журналисти, развили политическите проекти на олигарси да се опитват да сочат с пръст. Когото и да било.
Как да вярваш на безчестния? Как да го приемеш сериозно? Политиците си броят роднините във властта. Те са много. Шуробаджанащината няма цвят.
Доживяхме БСП да заговори за братко и батко, а авторът на "Шайка" да громи ченгетата, които клеймеше, но в ГЕРБ, в едни други времена. В които поговорката "бий ги, за да те уважават" се превърна в "плюй ги, за да те назначават". Защото и онзи, който крещеше "извинисебе" е партньор на този, който днес чакал да му се извинят.
Ожениха се. За властта. И сигурно е сладко. Колкото и да се извиняват от ГЕРБ за поведението на Антон Тодоров, то явно им изнася. Щом си мислят, че подобна наглост може да бъде възмездена просто с някакво си извинение.
Колкото и да се дистанцират от ГЕРБ от него, също толкова силно го приласкават. Явно се радват на момента, в който и малкото свободни места започват да се пропукват. Пукнатините отвън и пукнатините отвътре. Нашите собствени пукнатини...
Трябват ли ни истински медии изобщо? Защото докато оплакваме журналистиката, всеки трети в трамвая е с жълт вестник в ръка. Докато и вие сте готови да дадете левчето си за клюки и клоака, островите ще стават все по-малко. Клоака чрез която се извършва и групова саморазправа. С всеки неудобен на силните на деня.
Мечтая за момента, в който големите телевизии и издания ще обявят поне един кратък период на хигиена. Нещо като да "почистим България заедно", но чрез ефира си. "Да почистим ефира си заедно. Поне за един ден" – лишавайки от трибуна собствените си франкенщайни.
Едно пространство без патриотари, мумии, кръв, Динковци, Пери и прочее грехове.
Съмнявам се, че днес това е възможно. Защото играта за рейтинг е толкова жестока, че винаги ще се намерят хора, готови и ритуално да се самоубиват. В ефир. Защото не си дават сметка нито коя година сме, нито какво се случва навън.
