Измина още едно издание "Футболист на годината". Най-трудната анкета в историята. Не поради приятни причини. Изборът беше по-постен и от софрата на Бъдни вечер. Тук обаче има едно голямо "НО". Това не бива да омаловажава труда на победителя - Димитър Илиев.

От мига, в който Илиев беше анонсиран за победител в анкетата (изненадващо за доста хора, май и за самия него), в няколко различни места моментално се появиха публикации, които хвърлиха "язвителни стрелички" към футболиста. Поводът - не бил записал мач с националния отбор. Така, някой може ли да си спомни един силен двубой на същия този тим дори крайният резултат да е бил загуба? Не завършихме ли календарната 2019-а с една мижава победа? Същият този отбор не приключи ли годината с голова разлика 7:21? Точно в тази година ли ще се хващаме за това, че даден футболист няма мачове за националния тим? Сериозно?!? Или това е просто предтекст да внушим на обществото, че победителят е незаслужен. Ако националите не бяха наредили поражение след поражение, да речеш, че има за какво да се заядеш за избора на Димитър Илиев. Отстрани изглежда, че дори това, че няма мачове за "А" отбора е повече плюс, отколкото минус, защото не се е окалял в расистки скандали, срамни загуби и сиви вечери на стадион "Васил Левски".

Снимка: Lap.bg

По същата тази логика, че няма ли даден футболист мачове за България не заслужава да бъде номер 1 на страната, тогава отсега да извадим Ивелин Попов от листата за 2020-а?! Понеже обяви, че се оттегля от тима. Пък ако ще доскорошният капитан да направи силна година в Русия. Все пак националният е мерилото, нали така?

А колко пъти се задаваха въпроси към селекционерите как така един от голмайсторите на първенството за цялата 2019-а не е получил повиквателна? Цъкаше се с език и се гледаше с недоумение списъкът с повиквателните, но сега палачинката се обърна. Защо ли?

Снимка: Lap.bg

Димитър Илиев, освен че спечели Купата на България с "Локомотив" Пловдив, се представи повече от отлично в европейските мачове, а за капак продължи силната си форма от пролетта и през есента с голове и асистенции. Това, което е зависело от него явно го е свършил. Оттам насетне селекционерите решават и си носят отговорността дали и къде ще играе той.

Да си зададем и други въпроси като - трябва ли да се преформатира анкетата? Защото съдейки по точките и номинациите в някои категории, в паметта остават само мачовете от есента. Вратари, защитници, халфове, нападатели и чужденци, които са пристигнали у нас през лятото, играят от юли насам в първенството и имат 10-15 мача, влизат в класация, която е ГОДИШНА. Тогава да разделим наградата на "Футболист на пролетта в България" и "Футболист на есента в България". Така ще бъде по-лесно за всички, когато гласуват, защото все някой ще е играл силно 2-3 месеца, какво от това, че е проспал останалите 9-10 от годината.

Снимка: Lap.bg

Пределно ясно е, че подобни анкети са субективни, вотът често се предопределя от клубни симпатии, лични към футболиста или от други фактори, но нека не се отнема от труда на завършилите в тройката. Да не минаваме с мръсен парцал през статуетката и да отнемаме от блясъка, който и без това все повече намалява. Тези на сцената нямат вина за това. Само може да си пожелаем изборът през 2020-а да бъде по-богат, за да се възвърнат споровете отпреди 10 години, когато се чудиш кой повече заслужава измежду Димитър, Стилиян и Мартин. До тогава нека не оплюваме победителя за сушавата откъм футболни постижения 2019-а!