Докато чакаме съдебната реформа заедно с бялата лястовица, по съседски ненатрапчиво, приятелски и категорично, в собствен стил, Моника Маковей ни обясни откъде да си пуснем топлата вода. Не ни трябват закони, за да разследваме организираната престъпност и политическата корупция, трябват ни хора, решени да го направят. Прокурорите не се нуждаят от политическа благословия, за да свършат работата си, каза ни тя. И още – един силен политик е равен на пълна промяна. Ей такива небивалици сподели с българските правораздаватели румънската желязна Моника. Но те реагираха като ужилени.
Смях/страх в съдебната зала! „Трябват ви хора, които се осмеляват, които поемат риск. Страхът парализира. Някой трябва да започне”. Така Маковей се опита да мотивира съседите си. Само че тя може би не знае, че тук е задължително знаковите дела щом започнат да не завършват. Списъкът е дълъг и вече банален – като започнем от Христо Бисеров и стигнем до съдия Румяна Ченалова. В началото обикновено има демонстративно послание за решителност, гарнирано с пресконференции на прокуратурата. Крайният резултат обаче оставя вкус на непрекъснато съобразяване със силните на деня.
Не ни трябват закони, а смели политици? Ако беше така, може би Иван Искров вече нямаше да е гуверньор на БНБ. Но понеже имаме нерешителни политици и удобни закони, и децата ни ще плащат за „националната гордост” КТБ, без да видим никой от отговорните зад решетките.
Примерите са много. С дълга история и предизвестен край. А Моника Маковей не избра правилната публика. Не ѝ съвпадат интересите с българските политици и правораздаватели. Сигурно заради това премиерът Бойко Борисов дори си позволи да окачестви разследванията срещу политици в Румъния просто като политическа гонка. Само че тази гонка създаде независимия орган за разследване на корупция в Румъния. И там вече наистина са подведени под отговорност редица високопоставени румънски политици и други важни и доскоро недосегаеми хора, в това число и медийните магнати Сорин Вънту и Адриан Сербу.
Просто връзката на Моника Маковей с българския политически и правосъден елит е невъзможна. Непреодолимо различие в характерите. Тя се вдъхновява от Джовани Фалконе. Тук колегите ѝ се вдъхновяват от собствените си образи.
И като споменах Джовани Фалконе – в България се връчва награда на съдии на името на легендарния италиански прокурор, убит заради решителната му борба с мафията. Тук наградата се присъжда на съдии, прокурори и следователи, които успешно се борят с употребата и разпространението на наркотици. Само ви припомням, че държавата на Фалконе осъди Евелин Банев-Брендо на 20 години затвор, признат за виновен за участие в престъпна група за международен трафик на кокаин. Тук той е на свобода. И написа книга, озаглавена „Съзирам душата на България”. И това е точката. След нея следват само разлики.
