Уволнението на старши треньора на Левски Стойчо Стоев хем беше изненадващо, хем беше въпрос на време. С адекватното си поведение Стоев от доста време не се вписваше в обстановката на Герена (а и като цяло в родната футболна джунгла), така че при него въпросът беше не „Дали?“, а „Кога?“.
Според обясненията на ръководството доводите са „спортно-технически“ и в името на „бъдещето на клуба“, но конкретна причина няма – нито е заради изпуснатата титла, нито заради загубата от Локомотив (Пловдив), нито заради трансферите, нито заради някакъв спад в игровата форма. Уволнението „по взаимно съгласие“ дойде малко преди серията суперлативи, които спортният директор Георги Иванов сподели за Стоев. Което е странно, понеже няма как хем да си „горд със свършеното от треньора“, хем да се разделяш с него на финалната права.
Този сезон е отписан, но Стоев имаше шанс да поработи в поредна трансферна пауза и да подреди още по-добре поверения му механизъм – все пак ще е много странно, ако не той, а някой друг има по-ясна представа какво и как трябва да се промени за по-добри резултати след толкова време на поста.
Целите пред тима изглеждат постигнати – „сините“ се класираха в Лига Европа, според журналисти и анализатори играят доста по-добре и по думите на Гонзо, „основата на Стоев е стабилна“. Наред с това, чисто организационно, треньорът успя да се хареса и на публиката – налагат се български играчи и младежи, самият Стоев поема отговорност и неведнъж благодари за шанса и подкрепата (подкрепата при уволнението от играчи и фенове казва достатъчно). С всичко това наум, уволнението му и назначаването на „брата на Гриша Ганчев“ Люпко Петрович е доста странен ход, особено ако е посветен на безоблачното бъдеще пред тима.
Сръбският специалист е „дялан камък“ за българския футбол – има нужните качества и манталитет, познава съперниците достатъчно, погледът му за футболисти е изключителен, феновете на „сините“ си го спомнят с добро, а и все пак е сърбин, тоест няма го онзи момент на „чужденеца от далече“. Но назначението му някак не изглежда добре планирано и обосновано – не треньорът е проблемът на Левски и това е ясно на всички, независимо дали седят на обновените седалки на Герена. Точно затова и съдбата на Люпко не е много начертана – и за Стоев се говореше за „картбланш и спокойствие“ (даже Георги Иванов беше обещал, че при уволнение на Стойчо Стоев, неговата оставка ще е на бюрото), но след привидно свършена работа и два кръга преди ключовото за отбора лятно подсилване, пътищата на мениджъра и на Левски се разделиха.
Дори крайните сини фенове (Тръст „Синя България“ и Националния клуб на привържениците) декларираха съвсем други проблеми, сред които неясното и неправилно финансиране, чрез заеми и кредити, както и размитата отговорност за трансферната политика. За последното уж има решение, но „животът на заем“ изглежда доста по-плашещ, особено като се има предвид примера на „кръвния враг“ от стадион „Българска армия“.
Милионите към строители (изплащащи се с „крупни“ суми от билети), дълговете към Агенцията по приходите, разсрочените задължения към бивши и настоящи кадри – изобщо ситуацията очевидно е с часовников механизъм. Феновете го казаха в прав текст – „много по-голям проблем пред клуба е това, че все още не е приет бюджетът за новия сезон, включително с начините на финансиране и преките ангажименти на мажоритарните собственици. Този бюджет, а не треньорския пост, в много по-голяма степен ще определи мястото и целите на Левски за следващия сезон“, коментираха от „Синя България“.
Макар в желанието им да е съвсем възможно да прозират и някакви лични интереси, за едно са абсолютно прави – финансовият батак в Левски се случва без никаква видима връзка и отношение към тактическата постройка и титулярното място на Венци Христов. Например решенията на треньора няма да докарат сериозни приходи (или поне не толкова краткосрочно), колкото може да се реализират от адекватно клубно управление.
Последният пример за организационна неадекватност беше от миналата седмица. Тогава след шестчасовото заседание на УС не стана ясно абсолютно нищо – нито за резултатите до момента, нито за новия бюджет на клуба, нито за селекционерските рокади. Треньорската смяна бе обявена два дни по-късно, а „медийното затъмнение“ изглежда съвсем нарочно.
Греховете са вменени на треньора, големите промени все още се чакат, а само бъдещето ще покаже дали Петрович няма да е следващият „без вина виновен“ с еднопосочен билет от Герена в началото на следващия сезон.
