България живее в две измерения и два свята, които си противоречат. Като ин и ян, като бялото и черното, като добрата и лошата новина.

Дами и господа, в навечерието на 24 май, трябва да си кажем, че си отива един добър месец, в който няколко души направиха така, че да забравим простотията, която по цяп ден ни залива. И заради Боян Петров, и Кубрат Пулев, и заради Поли Генова, и заради невероятния бенефис на Христо Стоичков и 42-те хиляди негови приятели, които не мръднаха от стадиона въпреки дъжда.

Това показва, че хората в едно общество имат нормални отношения само когато имат източници на гордост, които да ги сплотяват. Липсата на добри примери в политиката, фактът, че вече не можем да припознаем национална кауза, зад която да застанем, ни кара да се лутаме, разделяме, да се съмняваме, което рефлектира в лошите отношения между нас.

Пошлото и кафявото, истерията и елементарното се настаняват трайно в ежедневието ни. Тогава започваш да четеш тоалетната хартия, а мозъкът тлъстее.

Заради това златното поколение от 94-та е толкова ценно. И затова подобни личности са важни. Друг е въпросът, че повечето от тях виреят и просперират предимно извън България. Защото често успехът тук върви с много омраза, която не всеки може да превъзмогне. Успехът по правило е съмнителен предимно заради малоумния начин, по който богатството се облече в анцуг преди повече от 20 години.

Успехът е съмнителен и заради недоразуменията, които облажиха от властта през годините. Но ние все още можем да разпознаем наистина талантливите и да се радваме с тях. Да, те успяват извън България, но някои от тях винаги се връщат. Независимо дали са лекари, спортисти, инженери и прочие. Следвайки такива хора, ставаме по-взискателни, по-нормални, по-мислещи и по-изискващи.

Затова е много важно кое от двете измерения ще изберете. В първото ние сме страната на гордостта, добрите примери и емоциите, а във второто ние сме държавата на дребните послания, политическото малодушие и вечната мисъл за избори "две в едно" или "три в едно", което както пее Ицо Хазарта - не е просто скрита реклама на кафе...

От нас зависи чий пример ще последваме и кои хора ще допуснем до мислите и емоциите си.