Малко преди 15 септември продуцентите в bTV ми възлагат да направя репортаж за първия учебен ден. Тръгвам на снимки „видимо недоволна”. По пътя, в колата разсъждавам какво мога да покажа в една, по мое мнение, многократно разказвана тема. „Нищо ново!” Това си повтарях през цялото време. Такива репортажи се правят всяка година и изглежат по един и същи начин. Знаете ги, тези, в които журналистът разказва за края на лятната ваканция и за броя на учениците в училищата. И тъй като беше 11 септември, уговорката ми беше да направя анкета с деца в елитна столична занималня. През лятната ваканция известни артисти, политици и дори музиканти, оставят децата си точно в този възпитателен център. Така да се каже, това са децата на каймака на обществото ни. По стара журналистическа традиция, правя т нар. „анкета” с децата на родната интелигенция. Реших да разчупя репортажа и ги питам: „Можете ли да пеете?” Отговорът еднозначен: „Да!” Втори въпрос: „А знаете ли някоя песен за училището, за учителя или за ваканцията?” Тогава камерата се оказа като магнит за второкласниците, които взеха микрофона от ръцете ми и запяха с лекота „Пияната тояга” на 100 Кила:
„Пияната тояга търси малко баунс.
Големия и Килата влизат в тоя house.
Толко си генгста' колко Мики Маус.
Виждам,че с охрана ти е следващият танц.”
Толкова добре я знаеха наизуст, сякаш цитираха за Отличен 6 някое от стихотворенията на Христо Ботев или Иван Вазов. И ако това беше „Майце си” на Ботев, а аз бях учителка, щях да им пиша най-вискота оценка и дори похвала в бележника. В очите им имаше чувство, пламък и дори гордост, сякаш изричаха „Аз съм българче” на Вазов.
Нещата станаха още по-интересни, когато децата извадиха мобилните си телефони (последни модели) и пуснаха парчето „Идеал Петрофф” на Криско. Малчуганите имитираха напълно движенията от клипа на нашумелия напоследък изпълнител. Очевидно за тях, той се е превърнал в модел на подражание.
И ако за момент си помислих, че някак си всичко е в реда на нещата и това е някаква мода - по мое време, например, беше много яко да се подражава на „Спайс Гърлс”, то нещата придобиха пълен обрат, когато децата пожелаха да ми изпеят още едно парче, отново на Килата - Di Boss!
„Тя ме вижда, че блестя, иска да и наредя..
Иска да ме опознае, после да я на*ба..
O-o-o-о-у много лесно става, тука брат.
O-o-o-о-у клати го,клати го, клати го-пак..”
В тази песен се пее за пари, коли и секс. След като видиш малки деца, които са изследвали в детайли лириката на значими личности като Криско и 100 Кила, идва и най-важният въпрос: „Какво искат да кажат тези изпълнители?”
Отговорите: „Да хранят някои хора. Да правят дисове*.” „Какво правят?” питам аз с неразбиране. „Дисове!”
Друго дете тълкува песните така: „Пеят, че са си намерили гаджета и такива неща.” Едно момиченце успя да ми даде пълен и задълбочен отговор: „Когато ти харесва една песен, не се вслушваш много-много в текста. На мен честно казано ми харесват мелодиите, ритъма, а текстовете особено много не ме интересуват, въпреки че ги знам!”
Очевидно за има-няма 20 минути с учениците се сближихме. Връзката ни се основаваше предимно на текстовете на Криско и 100 Кила. Затова преди да си тръгна от занималнята, децата решиха да ме поздравят с едно парче - любимото им: „Видимо доволни”
„Покажи на тия хора как са мяташ, как го движиш, как са бараш, колко са раздаваш. Как са мяташ, как го движиш, как го бараш, колко са раздаваш.”
След което изпяха цялата песен на Криско и Мария Илиева със всички запомнящи се рефрени...
„Виждам я редовно, пукаме се готино
Дрехи по земята и в нас е пълна кочина
Най ми е удобно дупето ти сочно
Ставам кат животно един път като почна”
И
„Тялото ѝ мазно, пипа си го бавно
Фаща ма за джоба, вика „Нещо ми е жадно"
Аз ѝ викам „Найш кво?",
знайш ли някво място,
някъде къде ше прайм секс много бясно?”
...казах на децата довиждане и се качих в колата. Обратно на път към телевизията отново разсъждавах, този път за ролята на изпълнителите, родителите и тази на обществото ни. Така започнаха снимките за bTV „Репортерите”. Останалата част от историята е в предаването „пУкажи на тия хора”.
*Дисове – думата идва от английската „disrespect”, която означава „неуважение”. В рап културата се използва, когато един изпълнител показва ясно негативното си отношение към друг в собствената си музика
