На 24.04.2015 се навършиха 100 години от първия геноцид на 20-и век. Около 1,5 милиона арменци са избити. На доста държави им трябваха десетилетия, за признаят това чудовищно престъпление срещу човечеството. Днес, един век по-късно, когато има предостатъчно доказателства, държави като САЩ и Турция, а за жалост и България (масово изтребление), продължават да отричат, че е имало геноцид.

Естествено са намесени много интереси, които предотвратяват това да се случи. Само че човешкият живот няма цена. Мъката, която е изпитал и продължава да изпитва арменският народ, не може да бъде изплатена с пари или компенсирана с територии. Мъртвите няма да се върнат към живота и хода на историята за малката, но горда държава Армения завинаги остава променен.

Ние искаме душите на загиналите да намерят покой. Искаме публично признание най-вече от Турция, за да се прекрати този абсурден дебат и тези трагични събития да получат своята недвусмислена, адекватна оценка в учебниците по история. Искаме светът да знае и тези зверства да не се случват никога повече. Помним и изискваме!


Арменците не жадуваме за мъст. В Ереван не видях да се води агресивна кампания. Напротив. За символ, който да олицетворява народната памет и да изпрати сигнал към света, бе избрана незабравката (անմոռուկ - анморук). Цветето присъстваше по билбордове, коли, значки, дрехи, плакати, тениски и прочие. Много компании бяха адаптирали рекламните си кампании така, че да съвпаднат било с цифри, думи или факти за геноцида. Това, което ме впечатли, най-много бяха стотиците доброволци, предимно ученици, които раздаваха на всички хартиени незабравки, които се закачаха на ревера. На гърба на самите незабравки всеки малък творец бе написал имената си, класа и училището, от което е. Наистина трогателен жест, който освен да те грабне за гърлото, показва и приемствеността в традициите арменците да се подкрепят, да не се забравят и винаги да си помагат, независимо къде се намират.


Предстоеше ми да се срещна с мои далечни братовчеди по бащина линия, при които отседнах. Посрещнаха ме рано на летището. Веднага щом ме видяха - грейнаха. Прегърнаха ме и ме целунаха сякаш им бях дете. Бяхме се събрали много братовчеди от различни краища на света, за да почетем 100-годишнината от Геноцида, но и за да се видим. Семейните ценности са силно уважавани от арменците. Бе ми устроено много топло и гостоприемно посрещане.

Имах не само сърцати, но и доста интересни роднини. Сета е известен арменски археолог и нейни находки красят музеи из цяла Армения. Харутюн е директор в най-голямата болница в Ереван, а жена му Армине работи по образователни проекти за УНИЦЕФ. Няма да ми стигне мястото да изброя и останалите, но определено бяха хора, с които можеш да говориш по много теми.

Арменската кухня съчетава както традиционни ястия, така и такива, които човек може да срещне в Турция и доста арабски страни. Арменците обичат да слагат много плодове, зеленчуци и билки (мащерка, риган, мента) както към предястията, така и към основните блюда. Пшеницата под най-различни форми е също често използван продукт. Опитах едно от най-популярните ястия - хариса (или кешкек) - пшеничена каша с месо по избор (агнешко, телешко, пилешко), която се готви доста дълго, но пък си струва чакането. След една хариса човек спокойно може да не яде второ ястие. Има изключително богат вкус и е много засищаща. Киселото мляко - мадзун, много наподобява вкуса на българското. Използва се както за супи, така и със сарми, месо и други. В менюто с десертите е пълно с изкушения. Кадаиф, баклава, анушабур (сладка супа) и лаваш (арменския хляб) със сливов мармалад представляват скромна част от избора, който има всеки любител на сладкото.

Що се отнася до напитки - менюто също беше богато. Като се почне от арменското черно кафе (което заедно с лаваша са в основата на закуската) и продължим с бира Киликиа, та стигнем до арменското бренди Арарат и Ной - човек може да изпита много различни и специфични вкусове. Интересен факт е, че в арменските заведения се предлага компот от най-различни плодове. Традиционно за всяка арменска трапеза е преди всичко тя да бъде богата. Гостенинът трябва да има голям избор и домакина прави всичко, за да му угоди и да се увери, че е заситен и оставен с добри гастрономически впечатления. Трудно, а и не особено уважително е да откажеш блюдо или питие, когато то ти бъде предложено. 


 Взехме си съмнително легално такси тип маршрутка до Ечмиадзин, тъй като тази забележителност бе на около 30 минути от Ереван. Ечмиадзин е най-свещеното място за всички арменци и обител на арменския католикос (църковен глава). В превод означава "Слязъл е Единородният", защото според преданието Исус е слязъл от небето и е посочил къде да бъде построен храмът. В този комплекс се помещават няколко постройки, между които е и най-старата катедрала в света (между 301-303 г.), построена от Сурп Крикор Лусаворич (св. Григорий Просветител). Друго предание гласи, че тук се намира Копието на съдбата, с което е бил прободен Исус.

Така или иначе човек изпитва особено въодушевление, щом прекрачи пределите на комплекса. Уникален е фактът, че тези постройки са устояли изпитанията на времето. Сградите са внушителни и в тях могат да се видят много интересни стенописи. След като разгледахме всичко, се спряхме за кратка пауза в една от градините на Ечмиадзин, където просто можеш да се насладиш на спокойствието, да почувстваш духа на мястото и да снимаш.


 Манастирът Нораванк бе едно от най-красивите неща, които видях в Армения. Датира от 13 век и е включен в списъка на ЮНЕСКО. Гледката, на която ставаш свидетел преди и след като го достигнеш, просто спира дъха. Огромен пролом, изпълнен с най-различни по форма, големина и цвят скални образувания са опасали този малък манастир така, че той трудно би могъл да бъде достигнат от недоброжелатели.

Прави впечатление, че стълбите, които водят към втория етаж на постройката, са външни и са без парапет. Много хора се снимаха там не само заради постижението да изкачиш опасните стълби, но и защото на върха те посреща изображение на Бог, което е доста интересно да се види, тъй като принципно Бог не е изобразяван.

Около основната сграда имаше и няколко интересни хачкари. Това са типични за арменското средновековно изкуство стели, на които най-често присъстват християнския кръст, слънчев диск, растения или библейски фигури като мотиви. Използвани са като своеобразна форма на ознаменуване на победа при битка, при строене на църква и при защита от природни бедствия. 


След Нораванк предстоеше да видим още един завладяващ манастир - Татев (9 век). До него се стига чрез най-дългия въжен лифт на света (5.7 км), наречен „крилете на Татев“ и попаднал в книгата на Гинес. Манастирът се намира в област Сюник и през Средновековието играе ключова роля в културното, религиозно и икономическо развитие на региона. За жалост, сварихме мъгливо време и трудно можехме да видим уникалната гледка, за която бяхме чували, намираща се на 320 м под нас. Като сграда самият манастир не е по-впечатляващ от Нораванк, но пътят до нея, както и заобикалящата го природа, си струват.


Заради времето светата обител имаше някак си призрачно-мистична атмосфера, която му придаде особен чар. Интересно беше да видим т.нар. „Гавазан“ – 7-8-метрова монументална колона, посветена на Светата троица. Тя е имала две предназначения – да предупреждава населението за задаващо се земетресение и също така е играла ролята на слънчев часовник. Всички пари от туристическите обиколки отиват във фонд за реставрацията на манастира, който понася щети след тежко земетресение.

Зорац Карер, Карахундж или арменския Стоунхендж бе следващата ни спирка, която посетихме в изключително ветровито време. Името има различен превод – “говорещи камъни“, „военни камъни“. Представлява един голям централен кръг, който пък сам по себе си е заобиколен от различни по големина и разположение камъни, някои от които имат дупки. Според едно изследване това е най-старата астрономическа обсерватория (около 3000 г. Пр. Н. Е.). Други смятат, че това е огромен некропол. Истинското предназначение на мястото така и не е установено със сигурност.

Преди концерта на System of a Down арменският католикос изнесе пламенна реч пред редица държавници и духовни глави в Ечмиадзин. Произнесе се молитва, след което точно в 19:15 часа (1915 година) забиха камбаните по цял свят. Арменски църкви в Москва, Париж, Барселона, Берлин, Ню Йорк, Кайро, Дамаск и още много бяха показани на видеостената на площада. Чувство на преклонение, солидарност в болката и молитва. Не помня да съм бил свидетел на такъв емоционален момент. Десетки хиляди арменци, пръснати по цял свят, далеч от родината си, бяха духовно с нас. Това не беше просто концерт. Това беше възпоменание с много чувства, много хора от цял свят и много музика! 37 песни, много дъжд и много емоции. Между трите сета имаше специално подготвени клипове, които освен да излагат факти, призоваха света да се събуди със слогана "wake up the souls". Групата изнесе кратко слово пред препълнения площад на Републиката в защита на човешките права, признаване на арменския геноцид и изобщо единението на арменския народ.

Всяка година хиляди арменци посещават хълма Цицернакаберд (Лястовича крепост), където има издигнат величествен мемориал с изглед към целия град и планината Арарат. Дванадесетте каменни плочи, подредени в кръг, олицетворяват дванадесетте изгубени провинции (в днешна Турция). В центъра на мемориала слизаш 1.5 метра, за да поднесеш цвете. Цифрата символизира 1 500 000 милиона арменци, които загиват по време на геноцида. 44-метровата стела до плочите символизира прераждането на арменците. В мемориалния парк има 100 метрова стена, на която са изписани села и градчета, за които се знае да са се случвали жестоки кланета. В градината има засадени вечнозелени дървета - още един символ.

На това място изпитах много силна тъга и болка и същевременно бях възхитен от арменския дух и неговите проявления, които ме заобикаляха. Арарат, която някога е била в пределите на Армения, стоеше далече в цялата си прелест. Гледка, която спира дъха.

Няма да ви разказвам историята на Гарни и Гегхард, но ако все пак ви интересува, си струва да я прочетете. Тези две места заслужават да бъдат посетени освен всичко друго и заради заобикалящата ги природа. Най-различни скални образувания, долини, хребети, заснежени възвишения, зелени хълмове... Приказка! Пролетта, вероятно е най-добрият сезон да посетите тези места. Свежият въздух, чешмите с изворна вода и тихата песен на птиците предразполагат всеки посетител да се потопи в чудната атмосфера на тази света обител.