Единият Ахмед е болен, объркан човек, който роди в обществото две полюсни емоции.

Вторият Ахмед е мълчалив, скрит човек, който се обърна към обществото с надеждата да роди емоции.

Първият Ахмед е беден мъж от Пещера, който има нужда от бъбречна трансплантация. Неговата съпруга се обръща към местен сайт и така излиза историята как благородният Ахмед отстъпил реда си на 14-годишно дете, което да бъде трансплантирано. В резултат на това в сметката му за няколко дни се събират 80 хил. лева.

Вторият Ахмед не е беден човек и казват, че е в добро здраве. Той също се обръща към сайт, но партийния си, в който излиза историята как благородният Ахмед милее за българското и иска да спаси страната си от опасността на неоосманизма, чукаща на вратите на Европа. Все още не знаем какъв ефект ще има това обръщение върху изборните сметки.

Първият Ахмед е разкрит и посочен от държавата като лъжец, който никога не е получавал ред за трансплантация, а в регистрите нямало дете, на което той да отстъпи реда си.

Вторият Ахмед никога не е бил разкриван от държавата, а всички нейни институции са се съобразявали с него. Той е един от архитектите на българската реалност, в която живеем.

Българският народ помогна на първия Ахмед от Пещера, без да се замисли, без да се интересува каква е религията и името му. За пореден път хората демонстрираха своята „ЗАЕДНОСТ“, за която говори вторият Ахмед в писмото си. Болният човек от Пещера се е принудил да излъже, за да спаси живота си, но само негов грях ли е това? Шест години той е чакал ред, а така и не е получил обаждане. Това е принудата на отчаяния човек, за когото политиците рядко се сещат.

Дали този човек ще върне парите, е негово решение, но не трябва да забравяме, че той е болен и има нужда от тези пари, за да живее. В този смисъл си помислете – простима ли е тази лъжа?

Българският народ помага и на втория Ахмед, независимо, че той изчезна от сцената и не обича да говори с хората, особено публично. Хората, срещу които в момента твърди, че се бори, са създадени изцяло от него и бяха част от неговото собствено политическо семейство. Те са неговия личен грях. Защото в крайна сметка вторият Ахмед има две лица – на прозорливия, умен стратег, но и на човека, създал модела за обръчите от фирми. В този смисъл – простима ли е тази истина?

Така Ахмед и Ахмед са двете страни на една и съща монета. От едната страна тя е лъскава и златна, а от другата е ръждясала и занемарена. Зависи как ще я видим ние.