Половин година преди да бъде затворена първата „титанична” петилетка на „Армията”, собствениците Димитър Борисов и Иво Иванов нямат нито едно вярно треньорско решение откакто са поели клуба. Нито едно. Всичко при тях в това отношение е грешка след грешка. Дали те толкова си могат? Или пък точно това искат? Вижте в следващите редове.

Стартът бе с Димитър Пенев. Както винаги той единствен бе готов да помогне на агонизиращия клуб, изоставен от досегашния си треньор Стойчо Младенов и от затъналия в дългове и батаци Александър Томов. Назначението на Пената бе пожарно, очевидно не дългосрочно и водещо скоро до нова промяна.

Следващият бе Любо Пенев. Уж добрият ход на „титаните”, бързо-бързо бе оплескан после от самите тях по най-фасулския начин. Точно когато взеха да стават нещата, когато тимът бе лидер и влезе в Лига Европа след знаменита победа над Динамо в Москва, собствениците сами блъфираха и натириха начинаещия и очевидно показал талант треньор, като му спретнаха едно вътрешно бойкотче с техните „подводници” в тима. Супер Любо издържа 10 месеца.

После Андоне дойде с гръм. Още при представянето му и на малчуганите в детските градини бе ясно, че този човек няма как да се впише в българската действителност. Два месеца бяха достатъчни „титаните” да дойдат на акъла на децата.

Нови 3 месеца на Адалберт Зафиров. Нови 3 месеца безвремие. Колкото да отбием номера, да завършим поредния ялов сезон и да измислим поредното „недоразумение”.

То дойде с гръмкото назначаване на Павел Дочев. Един месец стигна на Борисов и Иванов, за да проумеят това, което всички знаеха.

За да последва нов уникален хит – Гьоре Йовановски. Да се чуди човек откъде го изнамериха това типче босовете на ЦСКА и как изобщо им щукна да го назначават в Борисовата градина. Този път за просветлението им бяха нужни 2 месеца.

Стигаме до Милен Радуканов – най-дълго издържалия в хаоса на „титаните”. Може би защото не бе техен избор, а по-скоро олицетворение на тяхната немощ в определянето на селекционера. Помощникът и помагащ в превода остана от не май къде, но взе че се оказа читав. За година спечели два трофея, победи в Лига Европа Рапид насред Виена. Нещо повече – позволи си да прегази Левски на „Герена”, отборът взе да побеждава и бе начело и ... това му изяде главата. Както и при Любо Пенев, бързо-бързо му пуснаха „подводниците” в тима, блъфираха го с една домакинска загуба от „Славия” и го натириха.

После отново Пената бе използван под прикритие за внедряването на Дуци Симонович.

Заверата не се получи и пак пръкна Стойчо Младенов. Неговият мъчителен и пълен с провали 9-месечен престой бе апогеят на „титаните” в абсолютно неадекватните отношения между собственици и треньори на „Армията”.

Сега наред е Йешич. Сещате ли се какво ще стане и с него... Единственото, за което може да залагате днес е за колко време.

Какво излиза? „Титаните” са необяснимо наивни и търпеливи когато харчат парите си по доказано безперспективни треньори, но в същото време парират и бързо отстраняват всеки, който тръгва да прави нещо смислено и добро на „Армията”.

Вие виждате ли някаква логика в това? Няма и да намерите. Защото в харченето на пари логика няма, там има само едно: преследвана цел.

Автор: Тодор Шабански