За тези, които следят германския футбол, далеч преди началото на сезона бе ясно, че Байерн (Мюнхен) ще направи абсолютно всичко по силите си, за да участва във финала на Шампионската лига, който тази година е именно на "Алианц Арена".

Първият сигнал, че това може и да не се осъществи или най-малкото, че за постигането на подобна цел, трябва да имаш много дълга резервна скамейка, дойде след контузията на Ивица Олич. Това се случи в края на месец август и на практика означаваше, че шефовете на Байерн ще трябва да стискат палци преди всеки един мач Марио Гомес да не получи контузия. В противен случай баварците трябваше да разчитат на неопитния Нилс Петерсен или други варианти с вътрешни рокади. В крайна сметка Гомес не само, че успя да се предпази от травми, но дори изигра и един доста успешен полусезон, превръщайки се в най-резултатния футболист на тима.

Всъщност не само той, но и всички останали играчи показаха едно друго лице и демонстрираха футбол, който нямаше нищо общо с играта от последните дни на Луис Ван Гаал начело на Байерн. Така логично резултатите не закъсняха и Байерн завърши на първо място есенния дял от шампионата. Същевременно бе преодоляна и една много тежка група в Шампионската лига, в която присъстваха Манчестър Сити, Наполи и Виляреал. Скоро след това обаче травма сполетя един от най-важните играчи, а може би дори най-важният. Бастиан Швайнщайгер счупи ключица и остана извън терените доста дълго. След завръщането си пък нова контузия го извади от игра за първия мач срещу Базел. А присъствието му в този двубой неминуемо щеше да наклони везните сериозно в полза на Байерн. Всъщност това, което отборът предлага след Нова година няма нищо общо с футбола преди това.

Странно защо, но явно дори и ръководството на клуба не може да намери причината. Победата преди дни срещу Шалке не бива да заблуждава, че Байерн е далеч от това, което се очаква от един тим, амбициран да триумфира в Шампионската лига. Ако пък трябва да се сравняват отделните постове с други претенденти за титлата, то баварците отстъпват сериозно пред Барселона и Реал (Мадрид) например.

Немислимо е да се вярва, че с Давид Алаба и Анатоли Тимошчук в средата на терена, можеш да се надяваш дори и на голям успех в надпреварата, в сравнение с халфовата линия на каталунците или тази на Кралския клуб. Същото се отнася и за защитата, проблем, който съществува вече няколко сезона. Бадщубер и Боатенг са добри футболисти, но срещу бързи нападатели шансовете им за успех са твърде малки.

Преди време ситуацията бе идентична с присъствието на Демикелис и Ван Буйтен, но тогва отборът стигна до финала единствено благодарение на Робен и Рибери. Но ако това е проработило веднъж, едва ли скоро ще ти помогне отново. Разбира се, само времето ще покаже дали без сериозни трансфери в продължение на няколко години (с изключение този на Нойер), един отбор може да триумфира в най-престижния турнир или това е просто химера.

 

ВАСИЛ ДЕЛОВ