На 3 април 2014 г. Александър Томов обяви, че „ЦСКА е спасен и въпросът с оцеляването му вече не е актуален”. Ако казва истината, червената общност следва да му е благодарна (въпросното "ако" е заради това, което е натрупал край името си в миналото макроикономистът).
Покрай лицензите обаче Томов каза и нещо друго много важно: "Няма нулева година. ЦСКА е в челото на класирането, бори се за всичко и играе във всеки мач само за победа.”
Заявката идва за да сложи точка на всякакви спекулации: как играе отборът, за какво играе, обиграва или доиграва, кога най-накрая ще се бори за титлата. И най-важното: кога ще можем да говорим за футбол в ЦСКА. Но не този, нашенския, а този, който винаги е бил мерило за клуба – европейския.
Защото досега говорим само за саможертви, за битки с лошите, за спасения, за консолидации и свити юмруци ... За всичко останало, но не и за футбол.
По този начин всякакви приказки за петгодишни оздравителни програми, петилетни израствания и чакания, плюс вакуумни „болнични” периоди на първия тим стават излишни. И дори комични.
ЦСКА никога не може да има друга непосредствена цел освен шампионската титла. И никой никога не може да си осигури безоблачен и безкритичен 5, 10 или 15-годишен престой на Армията.
Така времето на търсения комфорт и оправданията в Борисовата градина приключи. ЦСКА най-накрая се върна към изконните си две цели: титла и качествен европейски футбол.
Тодор ШАБАНСКИ
