Още в началото на този коментар искам да поясня, че той няма за цел да омаловажи фантастичното представяне на Байерн Мюнхен и Борусия Дортмунд през този сезон в Шампионската лига. Както всички, така и аз, съм впечатлен от израстването на немския футбол. Създава се обаче грешното впечатление, че Бундеслигата е перфектното първенство и в следващите няколко сезона отбори като Щутгарт и Майнц ще започнат да нижат успехи в Европа.
Беше крайно време доминацията на испанските клубове да бъде спряна или поне овладяна. Също така е нормално, и най-вече полезно, главните герои на европейската сцена да се сменят. Твърде рано е обаче да говорим за доминация на немския футбол.
Фактите говорят, че в последните десет сезона германското присъствие в най-авторитетния клубен турнир се дължи на три отбора - Байерн Мюнхен (3 четвъртфинала, 2 финала), Шалке (1 четвъртфинал, 1 полуфинал) и Байер Леверкузен (1 финал). Нито един от тези тимове не успя да вземе трофея, но сега със сигурност той ще замине за Германия.
През 2002 година Байер Леверкузен стигна доста щастливо до финала с Реал Мадрид, а моментните проблясъци на Шалке не стигат за повече от участие сред най-добрите четири. В крайна сметка се оказва, че Байерн е единственият постоянен и стабилен немски тим, а това определено е недостатъчно за доминация на една страна. Тепърва ще разберем дали Дортмунд ще намери постоянно място сред най-добрите европейски отбори, но това не изглежда много вероятно, имайки предвид продажбата на играчите като Гьотце и Левандовски.
Ако отново погледнем назад, веднага ще видим, че Англия наистина имаше своето време в Европа. От началото на века Ливърпул, Манчестър Юнайтед и Челси спечелиха титлата, а участието на тим от Острова на полуфиналите или финала бе почти задължително.
От друга страна, колкото и перфектна да изглежда структурата на Бундеслигата, и там ситуацията не е розова. Правилото за 50+1% притежание на клубовете от техни членове предотвратява безумно големите инвестиции от катарски шейхове, например, и осигурява липсата на дългове. В същото време обаче, според много специалисти именно по-малките инвестиции в клубовете спират развитието на немския футбол и възможността да се изравни по авторитет с английския, испанския и италианския. Изключение от правилото за 51% са Байер Леверкузен и Волфсбург, които попадат в друга графа. Основни инвеститори в двата клуба, вече повече от 20 години, са големи компании и поради тази причина в момента те са еднолични собственици, но въпреки това продължават да спазват финансовия феърплей.
В същото време, точно сега Германия преминава през най-тежката си криза с хулиганството и безредиците по време на мачове. В актуален анализ от правителството на страната се отбелязва връх в инцидентите с хулигани от началото на века. Поради това бяха приети нови мерки за опазване на реда, но съгласуването им с феновете все още се бави.
В крайна сметка изглежда, че футболът в Германия все още има доста дълъг път на развитие, преди да се причисли към страните, доминирали на европейската сцена в последните години. Привържениците на немския футбол имат пълното право да празнуват, но не и да се самозабравят. Европейската футболна карта е динамична, но не всеки може да остави трайна следа върху нея. Ако немците искат да го направят, то е крайно време да започнат да разчитат на повече от един клуб, защото Германия не е само Байерн, нито само Борусия.
