Гарата е пуста. Тук-таме по пероните се разхождат субекти, облечени в сини одежди. Опиташ ли да ги заговориш, ще те подминат или в най-добрия случай ще измърморят нещо. Настроението им е минорно, изчаквайки началник-влака да даде сигнал за потегляне на композицията. Посоката на пътуването обаче е незнайна.
Макар звучейки приказно, това е ситуацията в Левски. В последните години младите хора често използват израза "да се вкараш във филма". Точно това направиха всички в "синия" клуб в неделя вечер. Имаха ясно начертана задача – победа над скромния тим на Монтана. Желание за такава обаче не се видя. Треньорът в оставка Илиан Илиев се скъса да приказва, че мачовете трябва да се печелят с характер, какъвто обаче на неговите играчи май напълно липсва, а и няма кой да им предаде.
Още по време на есенния дял на първенството Левски на няколко пъти показа, че му липсва игрови стил. Разбрахме го перфектно в мачовете с Лудогорец и ЦСКА, до Сараево да не се връщаме... Останалите мачове бяха спечелени – факт. През октомври и ноември обаче прословутото напрежение все още не е в пиковата си фаза и можеш да записваш победи, макар да не изглеждаш страхотно. През зимата обаче става "тегаво", както казват тийнейджърите. Нормално е, когато се бориш за шампионската титла и не си взимал трофей от три сезона, напрежението да те застигне. Когато очевидно не можеш да играеш добър футбол поне може да опиташ да печелиш с желание и себераздаване, а не със стойки и най-модерните обувки, които обаче сами не играят.
Носейки буквата "Л" на фланелката си е от ясно по ясно, че ще ти бъде напрегнато. Както във всяка друга работа и във футбола има трудности, а не само хубави жени, скъпи коли и безкрайни нощи по дискотеките. Хилядите оправдания от сорта на "напрежението си каза думата" и "играехме с напрежение" са просто безсмислени, само изнервят хората допълнително.
Напрежението се побеждава с желание и мотивация. Когато искаш нещо силно, това трябва да е единствената мисъл в главата ти, търсейки начин как да я постигнеш. Започнеш ли да пресмяташ вариантите за бъдещето – обречен си на провал!
Помните ли филма "Завръщане в бъдещето"? В Левски сега продуцират продължението му - "Завръщане в миналото". Също подкрепят сентенцията "Защо да ти е лесно, като може да ти е трудно". Фарсът е пълен. Може би ръководството на "сините" завижда за драмите в лагера на големия си съперник ЦСКА и реши на свой ред да предизвика такива.
"Влакът беглец" е друго култово заглавие в "синия" лагер. Преди около година изпълнителният директор Иво Тонев удари по масата и каза, че той кара влака в Левски и ще носи цялата отговорност за случващото се с отбора. От тогава Левски смени трима треньори, не стана шампион, не взе купата на страната, в Европа отпадна безславно от Сараево и е на път отново да загуби борбата за титлата. Иначе казано низ от успехи и велики постижения.
След равенство с Монтана не е най-подходящия момент да излезеш пред цялата "синя" общественост и да се биеш в гърдите с лозунга "Левски ще стане шампион на всяка цена". В такъв момент това звучи смехотворно, а не убедително и надъхващо.
А какво да кажем за вече събореният наполовина стадион? Вярвате ли, че след малко повече от година на мястото съборения сектор "А" ще бъде изградено модерно съоръжение? Малка подробност е, че в рамките на 2 месеца плановете на Тодор Батков, Тонев и компания се промениха няколко пъти. Първо през май 2014 трябваше да са готови "А" и "Б" сектор, след това в плана остана само централната трибуна, а накрая собственикът заяви, че се прави всичко възможно тя да бъде готова, т.е. съмнителна работа. В тази връзка какво стана с очакваният голям спонсор? Май и на този въпрос вече никой не може да отговори...
Е, ако целта на всички в Левски е била да заприличат на влаковете в БДЖ, които са в трагично състояние, мисията им е успешна. Ако не сте виждали влак да върви на заден ход и да симулира движение напред, отидете на ст. "Георги Аспарухов". А машинистът засега си мълчи и говори доста повече, отколкото обръща внимание на управлението. Поне така изглежда отстрани. Сега "сините" трябва да изберат сами следващата гара, на която ще спре композицията. И дано уцелят правилната.
АВТОР: НИКОЛА КАЦАРОВ
