Няколко разхвърлени разсъждения - странни неща са футболът и съдбата, определяща пътя, по който трябва да върви всеки един отбор. Челси опита какво ли не през години, но всичко остана напразно.
Голът на Луис Гарсия през 2005 година, Андерс Фриск, Том Хенинг Йовребьо, подхлъзването на Тери в Москва... Тези събития се случиха в толкова кратък период от време, че бяха напълно достатъчни да обезверят и най-върлите почитателите на тима.
Абрамович пък провеждаше безконечна смяна на треньори с цел нещо да оправи, да намери някой, който да изведе отбора до титлата. И в крайна сметка неговите най-малко очаквани промени осигуриха на тима славата и величието.
Ди Матео, който до момента на назначението си беше в сянка и Бенитес, който от самото начало на престоя си на "Стамфорд Бридж", бе приет на нож от феновете на тима. Но ето, че именно на тях се падна честта да запишат най-славните страници в историята на клуба. Толкова много неща, които са нелогични и толкова странности са обвити в съдбата на този клуб.
Бранислав Иванович – един обикновен краен защитник, който по някаква необяснима причина играе в отбор от такъв ранг, се оказа човекът, чийто голове са с най-висока значимост за клуба в последните години. Първо попадението му в драмата срещу Наполи в реванша на осминафиналите в Шампионската лига и сега срещу Бенфика...
Хубавото е, че Лампард и Тери отново се усмихнаха. Това се играчи, които заслужават да печелят купи и медали, независимо дали играят в Челси, Милан, Реал или Байерн. Те са личностите, които правят играта симпатична.
Жалко за Бенфика. Проклятието на Бела Гутман е жестоко, отборът и феновете не заслужават такава орис. Седми пореден загубен финал. Не става въпрос за разочарование, а за болка... Въобще във финала в Амстердам има толкова много знаци и следи, които човек може да открие единствено в романите на Дан Браун или на Умберто Еко.
АВТОР: ВАСИЛ ДЕЛОВ
