С два невзрачни мача и драпане до предпоследния кръг ЦСКА добута до Лига Европа, но в този си вид и с тези футболисти по-добре изобщо да не се излага в евротурнирите.

През целия шампионат "червените" показаха безидейна игра, която напълно кореспондира с моментното състояние на този клуб: дежурно треперена за лиценза, забавени заплати, спряно строителство и „псевдоремонти” на базата, постоянни съдебни дела, управленски грешки, изоставена в окаяно състояние „Българска армия”... Агонията на най-славния български клуб няма край.

Но да се фокусираме само върху състава

Нямам спомен на "Българска армия" някога да е имало толкова много плява. Класните и переспективни играчи в момента при червените са не повече от 4-5. Да започнем от „капитана”.

Трябва да си сляп, за да поставиш лентата на ръката на най-безотговорния играч. Каквато и класа да има, това момче я съсипва с акъла си. Бандаловски сякаш тотално си е загубил главата и ще е добре за него, за ЦСКА и за българския футбол час по-скоро да продължи кариерата си някъде възможно най-далеч.

Колегата му отляво Костадин Стоянов заигра след година и половина за да „блесне” с поредните си безумни мачове. Пак ли нарочно прави това Коце или толкова си може? С толкова скаути и директори червените нямат никаква алтернатива за двамата си външни бранители. Венков е контузен, но и докато бе здрав двата фланга в защитата създаваха огромни проблеми на тима.

Цяла пролет "червените" нямат два последователни мача с една и съща двойка централни защитници. Крачунов - който незнайно защо бе низвергнат от Радуканов - сега по ирония на съдбата спаси евроквотата на клуба. Грънчов като Карачанаков е странно контузен. Попов показва нарастваща нестабилност, а многото рокади пречат на Василев да разкрие истинския си потенциал.

Махащият Спас

Подобна картинка виждаме и в атака. В нападението няма скорост, изненада, свежест, острота. И да не е контузен Камбуров е бавен, тромав, очевидно в залеза на кариерата си и това прави покупката му през зимата неоправдана.

Устремът и малкото хубави неща в Нюаджи и Варела бързо-бързо изчезнаха и двамата от надежди скоростно бяха обявени за разочарования. След травмата Марсиньо загатна качества, но само за по около час на мач. А какво да кажем за Присо – някаква подскачаща самородна техника, странни движения без никаква ефективност, сприхавост и само един гол за една година – това нападател ли е?

За 3 месеца Спас така и не свали тези 2-3 кг, които отнемат много от предишната му бързина. За да е още по-слаба ефективността му, той отново бе закован на лявото крило, макар че точно Радуканов преди го изстреля мощно нагоре като му даде свободата да шари по цялата атака. На всичко отгоре никой не го и поглежда при опитите му да се втурне зад защитата и Спаско така си „маха ли маха”, изолиран на терена.

Разочарованието Платини

Мижавата днес "червена" атака завършва с енигмата Мишел Платини. Абсолютно разочарование. Регресът на годината. Безотговорност, демонстративна пасивност, сръдни, плажни изпълнения... Качества, отдавна разкрити в Бразилия, Португалия, Унгария, Румъния, дори в Черноморец. Поема всяка топка със паразитно копване нагоре и безмислено завъртане около остта си. Бразилецът прави каквото той си желае на терена и изобщо не се интересува от отборна тактика, дух, резултат, треньорски задачи. Той си е сам за себе си – играе както и когато си иска. Готов всеки миг да избухне и да си изкара червен картон. С него в състава ЦСКА е постоянно с човек по-малко на терена. Какво още трябва да стане за да бъде трансфериран веднага?

Единствената светлинка е в халфовата линия. Саша и Анисе бяха най-класните и постоянни играчи, като прогресът особено при Анисе след идването на Радуканов е впечатляващ. Мадагаскарецът обаче изпъква само като дефанзивен халф, в Стара Загора пак го пратиха напред и отново се получи едно голямо нищо. Чочев също тръгна мощно, но страхът „да не пускаме младите” бързо го закова на пейката и спря устрема му. Тук не пропускаме и „вечния” Сержиньо. Безуспешно пробван като опорен халф, той бе върнат на фланга където продължава живуркането си в България вече 7-8 години по линията Сандански – Пловдив - София. Някой вярва ли изобщо, че при него можем да говорим за развитие и бъдеще...

Кога „червените” ще намерят добър вратар?

Завършваме с вратарския пост. Мрежата на червените отново е пазена от една много спорна личност, направила грешки точно във важни моменти. Тази „вратарска турболенция” продължава вече близо 20-годишната традиция на нестабилност и липса на класа пред мрежата на „червените”. Нима отдавна не е видно, че ЦСКА се нуждае не от един, а от двама, дори трима добри на този ключов пост? Или в Борисовата градина не са наясно какво означава добрият вратар за един отбор днес...

Този много слаб като потенциал тим е „дело” на няколко треньорски, мениджърски и директорски екипа, на Перовци и Цимбици, макар подписите под договорите да са все на „титаните”. Всеки остави след себе си по някой друг плевел и така поляната на Армията днес е пълна с бурени, които плачат за здраво чистене.

Така - в апатия и сиво живуркане - „червените” добутват поредния мижав сезон. В който освен по отношение на играчи, треньори, лиценз, база, школа, БФС, съдилища ... се сдобиха и с още един проблем: липсата на фенове. Запалянковците бойкотират и не искат такъв тим и такъв клуб.

Съществува ли изобщо обаче отбор без фенове? Хората вече трайно са отблъснати от безотговорността на сегашните собственици и начина, по който се управлява този български гранд в последните години.

Кой има полза от подобно безвремие?

Автор: Тодор Шабански