Ако някой все още се съмнява в значението на треньора в днешния футбол, добре ще е да си спомни какво представляваше националният ни отбор преди една година. Каква сбирщина бе и как просто отблъскваше хората с простотии и профански игри, довели го до последното място в предишните квалификации.
Имаше също така съмнения как изобщо може да се и помисли, че ще изглежда първият ни тим без трите коня. Днес вече никой не споменава, че е възможно - а и нужно - те да са на терена. Напротив. Каляската се търкаля прекрасно и без жребците. Имаше и една ютия, която отдавна не е на дъното...
Ако някой все още се чуди защо изгониха Любо Пенев от ЦСКА, сега вече сигурно най-сетне е разбрал. Натириха го от Армията, защото човекът искаше да прави силен отбор, да прави футбол, да не робува на звезди, надути босове и задкулисни схеми... И за това го махнаха...
Ако някой все още не вижда прогреса в играта на първия ни тим, не е зле да си спомни за какво се молехме, когато излезе жребият за Мондиала. С Италия, Чехия и Дания в групата се готвехме за апокалипсис... А днес играем като равни с всички фаворити, продължаваме без загуба и с огромни шансове за бараж.
Вероятно има тук-там хейтъри, чакащи с нетърпение издънката, с която да пропуснем и този Мондиал. Но те не са сред милионите българи, които отново припознаха този отбор за свой, харесват си го, гледат го и го обичат. И които пак ще напълнят стадиона за следващия мач.
Ако някой все още не признава треньорския потенциал на сегашния селекционер, той вероятно е заслепен от някакви лични проблеми или отношения. Любо очевидно е способен да прави футбол от „нищото” и да извлича максимума от своите момчета. Те му вярват и за това се получава. Да му повярваме и ние.
АВТОР: ТОДОР ШАБАНСКИ
