Ама, че вечер бе изминалата съботна! Само за часове спортните емоции се движиха от полюс до полюс. От голям срам от неистова гордост. Националният ни отбор по баскетбол катастрофира брутално в европейските квалификации, допускайки първата в историята на този спорт у нас загуба от тима на Румъния. Загубата е част от спортното състезание, но унижение след бездушна игра вече не се търпи.

Часова след баскеткошмара във Варна обаче дойде и безкрайната радост. Така, както единствено в последните години се случва - поднесе ни я българският волейбол. Но не мъжкия тим на чийто успехи вече свикнахме, а женската селекция на България.

Момичетата на Марчело Абонданца разпиляха не кой да е, а олимпийския шампион Бразилия в среща от Гран При надпреварата. За първия път в историята си, тимът ни играе в този турнир, който е еквивалент на мъжката Световна лига. Играе и то как. От 5 мача спечели четири и то поред.

След загубата от Китай на старта последваха 4 чудесни победи, като последната наистина е историческа. Бразилките не са губили в Гран При от друг отбор освен този на САЩ от 2010 година. След 29 поредни победи тази нощ българските момичетата ги надиграха категорично.

В последните сезони женската ни селекция се движи от "осанна до разпни го".

Тимът ни редува големи победи с разочароващи поражения. Нормално след като италианския селекционер съвсем промени селекцията и след големите звезди направи отбор от много млади състезателки. С тима се раздели и то не по нейно желание и най-добрата ни волейболистка Ева Янева. За разлика от разложените ни баскетболистки обаче едно от големите достойнства на целия ни волейбол е желанието за битка, за победи, за максимално раздаване.

Демонстрират го и мъжете, все по-често това се случва при дамите. Доста смешен е спора кой спорт е по-важен,по-ценен и успешен – баскетбола или волейбола!? Ясно обаче е едно. Успехите на волейболистите ни са явни и безкрайно значими. Баскетболът ни върви стремглаво назад. Във волейболната федерация може да ври и кипи, скандалите да са чести, но там очевидно нещо се случва. Работи се здраво.

Ръководството на баскета пък е в пълен амок, а резултатите все по-плачевни. Вместо обаче да стръскат системата, да се изпокарат ако трябва но нещо на свършат, баскетболните хора си правят взаимно мили очички, зад гърба си не спират да говорят гадости и здраво да потъват.

АВТОР: ПЕТЪР БАКЪРДЖИЕВ