„Гледам и не вярвам”...клиширана реплика, служеща за какво ли не!
Клиширана, защото е подходяща за много ситуации и само с 4 думи описва състояние, каквото сигурно огромната част от баскетболните запалянковци у нас са изпитали в събота вечер.
Същата тази историческа вечер, в която националният ни отбор по баскетбол за мъже за първи път в историята на този спорт загуби от румънския тим. В десетата среща между двата отбора, в срещата, която ни оставяше на правилния път към Евробаскет 2015, тимът, воден от Константин Папазов осигури невиждано унижение за българския баскетбол.
Ако миналата година, губейки в други позорни евроквалификации от Азербайджан си мислехме, че сме стигнали дъното, се оказа, че дълбоко сме се заблуждавали.
В събота загубихме от Румъния, а на 13 август ще играем срещу Исландия за задължителна победа...иначе Бог да е на помощ на този спорт у нас.
Човек като чуе съперниците на националния ни отбор в последните години ще си помисли, че става дума за всякакъв друг спорт, само не и за баскетбол. Националният отбор, за който са играли баскетболисти като Глушков, Голомеев, Георги Младенов и Тодор Стойков, пада от отбори като Азербайджан и Румъния и трепери от мач срещу Исландия. Срам и позор!
Подобно мърдосване като това, което видях в залата във Варна, не съм си и представял, че може да се случи...
Макар че наченки за това - колкото щеш. Само преди 3 дни един от ключовите баскетболни хора у нас ми каза, че Тити Папазов най-вероятно е на силни успокоителни от положението, в което е поставен от собствените си играчи.
Ставаше дума за дисциплина и претенции. Или по–скоро за липсата на първото и чудовищно присъствие на второто. Не бях сигурен дали да му повярвам, но потвърждението дойде само и, по ирония на съдбата, броени минути след нашият разговор.
Малко преди полунощ пред очите ми, горди български национали кръжаха из нощните клубове на родния си град в дните на лагер пред очите на треньора си. На следващия ден други техни колеги славно позираха за снимки в същите малки часове на деня под звуците на дискотечна музика.Значи било вярно!
Реших, че щом се позволяват подобни волности поне в тренировките явно всички се влагат и победите ни са гарантирани. Ядец! Румъния ни би насред Варна! Само ако знаете какви епитити ми идват да използвам.
Бекрайно обичам този спорт и съм на път да полудея, виждайки срива му в последните няколко години. Едни и същи хора не спират да се дуят и говорят как правят всичко за просперитета на тази игра.
Същите те обаче срещу имената си слагат най-срамните загуби в историята на този спорт у нас. Обещания, думи и провали. Миналата година кой знае защо някой реши, че ключови играчи могат да не играят за националния отбор по доста съмнителни причини и естествено провал.
Сега наследниците на провалените специалисти твърдяха, че щом звездите са отново в отбора, успехът е гарантиран. Ама пак провал. На Пини Гершон ушите му още пламтят от репликите, които играчи стреляха зад гърба му.
Репликите кънтяха силно и на български език. Нищо, че в последните години най-отдадените на националният ни отбор баскетболисти бяха натурализираните такива – Джабер,Роуланд и сега Бранко Миркович.
За благодарност един от тримата яде шамари от своите съотборници. Това бе през 2011 година. От тогава насам нашите хора яко копаят към дъното. Дано не забравят, че в Исладния гейзерите са с гореща вода и парят, ама много парят!!!
