Напоследък все по-често, както по света, така и в България, ставаме свидетели на треньорски уволнения, предизвикани от мнозинството в съблекалнята на отбора – футболистите. Може да приемем това за нормално, защото играта се развива, а с това и отношенията по оста собственик – ръководство - футболисти. Ако до преди 15-20 години играчите са били напълно зависими от треньорите и не са имали право на мнение, то в днешно време те са основният "препъни камък" в работата на един мениджър.

Скоро станахме свидетели на поредния случай, и то в един от топклубовете в Англия и Европа – Челси. Андре Вилаш-Боаш имаше огромно желание да постига резултати със "сините" и дори да се бори за титлата в първенството. Той не успя в начинанието си, именно защото играчите просто не харесваха нещо в него, без значение дали методите му на работа или близкия до този на Жозе Моуриньо арогантен характер, който бързо беше забелязан от британските специалисти.

Сега обаче се връщаме у нас. За да не сме по-назад от "Европата", друг "син" отбор, Левски, също е на път да пострада от Командата на футболистите. Слуховете за недоволство от присъствието на треньора Николай Костов в съблекалнята на стадион "Георги Аспарухов" се засилват. И ако шушуканията се окажат истина, то Костов спокойно може да започне търсенето на нови възможности за продължение на мениджърската си кариера.

Или аз нещо не разбирам, или футболът става все по-объркан спорт, бягащ от традициите си. В България пък треньорите на т.нар. "грандове" се сменят като носни кърпички. От началото на пролетния дял на първенството, Левски изигра три мача, а вече може да прочетем генерални анализи, каквито могат и трябва да бъдат правени след минимум един цял футболен сезон и поне 30 мача. Да, със сигурност Николай Костов не е магьосник и не е най-добрият мениджър в света. Именно затова той е в Левски, а не в Барселона или в училището на Хари Потър – "Хогуортс". Но поне за мен, не е сериозно след по-малко от 10 официални мача, той да е главният виновник за слабата игра на "сините".

Всъщност странното в случая е, че Левски не е ставал шампион от три години насам, като на мениджърския пост се изредиха няколко човека, но една част от основните играчи през този период е все още на терена. Защо пък досега никой не предположи, че именно футболистите са причината за слабите изяви на отбора, а не треньорите? Но дори някой да направи това, самите играчи веднага се обръщат срещу наставника си. Защото за всеки президент и собственик е по-лесно, и разбира се по-изгодно, да изгони един човек от отбора – мениджъра, отколкото десетима от играчите на тима.

Дали мениджърът се казва Андре Вилаш-Боаш или Николай Костов не е от особено значение. От значение е отношението на футболистите към тях. Поне за мен и моите разбирания за любимата игра е нормално единственият човек, който има право да недоволства в съблекалнята на един тим да бъде мениджърът. Явно обаче ситуацията в модерния футбол е много по-различна.

Тя надали ще се промени скоро, освен ако ФИФА и УЕФА не приемат някое ново универсално правило за спазване на йерархията в клубовете, или както каза националният селекционер Любослав Пенев: "Пирамидата си има връх и всеки трябва да е наясно с това". Въпросът е дали играта не губи от чара и същността си, заради поведението на футболистите спрямо своите треньори. Ако тенденцията се запази, след десетина години вероятно в клубовете няма да има нужда от поста "мениджър", защото играчите ще решават как да играят с разговори помежду си.

От стотици години културата и уважението са основни и препоръчителни елементи от отношенията между хората. Макар сега да е 2012 година, а не 1900-а, това все още е така, въпреки че много хора все още не са го проумели. Сред тях са и някои футболисти, които трябва да осъзнаят простата истина – те трябва да тичат, играят, вкарват голове, спасяват дузпи, печелят мачове и т.н., а треньорът трябва да чертае на дъската и да нарежда конусите на тренировки. За доброто на играта Командата на футболистите трябва да бъде спряна или поне ограничена в някакви размери. Без значение дали говорим за футбола в България, Англия, Швейцария, Гватемала или Бангладеш.

АВТОР: Никола Кацаров