Едва ли новината за освобождаването на Роберто ди Матео от Челси е учудила хората, следящи случващото се в клуба в последните няколко години. Италианецът е осмия мениджър, който предсрочно е освободен от поста в ерата на Роман Абрамович.
Тенденцията започна през 2004 година, когато след четири сезона начело на Челси, Клаудио Раниери бе сменен от Жозе Моуриньо. Въпреки отличната работа на португалеца, "сините" от Лондон обаче така и не успяха да стъпят на европейския връх. А точно това беше голямата мечта на собственика.
В крайна сметка се стигна и до раздяла с Моуриньо, а наследникът му Аврам Грант се задържа на "Стамфорд Бридж" близо осем месеца. Все пак тогава Челси достигна до финала в Шампионската лига, но подхлъзването на Джон Тери при изпълнението на последната дузпа срещу Манчестър Юнайтед доведе до нови горчиви сълзи и нова раздяла с поредния треньор...
Многото шум около привличането на Луис Фелипе Сколари накараха медиите в Англия да обърнат сериозно внимание на престоят му в Лондон, но и той продължи малко повече от половин година. Следващият голям треньор, който пое Челси бе Гуус Хидинк. След него пък в клуба работиха още Карло Анчелоти, Андре Вилаш Боаш и накрая се стигна до Ди Матео.
Всъщност неговия избор изненада мнозина, но тъй като ситуацията предполагаше бърз избор, Абрамович реши да не рискува и да му даде шанс за изява. Това, което пък направи от своя страна Ди Матео бе изключително просто, но същевременно и непосилно за много хора. А именно да обедини съблекалнята.
Звездите на Челси се нуждаеха най-вече от приятел, а не от амбициозен до болка португалец, който страни от тях и единствената му цел е да задоволи собствената си егоцентричност. И се получи. С малко късмет, но в съвременния футбол без късмет за къде? И ето че Наполи бе отстранен, след това глава преклони Бенфика, извънземните от Барселона и накрая Челси победи Байерн на собствения му стадион в сърцето на Бавария.
Амбицията на Абрамович бе задоволена. Отборът му стана крал на футболна Европа в един невероятен сезон, изпълнен с изключителни моменти и невероятна футболна радост. Именно там, между хилядите прегръдки и потупвания по рамото, Ди Матео трябваше да каже край.
Тогава със сигурност почитателите на тима щяха да издигнат личността му култ. Не че сега той не оставя приятели в клуба. Но точния момент бе тогава, когато Байерн бе на колене, а Ди Матео държеше титлата.
Последвалите месеци бяха просто една хроника на предизвестена смърт. Защо? Заради селекцията и заради факта че с големите звезди се работи трудно. А когато тези в Челси спечелиха всичко, гладът за нови постижения изчезна.
В Челси пристигнаха великолепни играчи като Еден Азар, Оскар, Виктор Моузес. Но пък бяха освободени Дрогба и Саломон Калу. А когато кризата на Торес накара безкрайно търпеливия Ди Матео да го остави резерва, Челси просто нямаше решение за негов заместник...
Автор: Васил Делов
