Иде ти да е пръснеш от яд, когато виждаш как се попиля един уникален български талант във футбола. Вместо да вкарва на "Анфийлд" или "Джузепе Меаца", Валери Божинов подтичва в момента край Илиенци, смазан от съдебни дела, светски тъпанарщини и чалга простотии.
Той можеше и трябваше да води като капитан сега националите към Мондиала в Бразилия, да е топголмайстор на Ювентус или Манчестър Сити. Да е в Шампионската лига, да е световна мегазвезда във футбола в разцвета на своите сили. Вместо това Валери е потънал в жълтения и снобизъм, смазан от заразата на плеймейтки, чалгарки и псевдоманекенки.
Жалко. През януари 2002 година – едва 15-годишен - той удиви света с дебюта си за италианския Лече, което го направи най-младият състезател, играл в Калчото. Специалистите прогнозираха удивителен прогрес за българския талант.
Днес, 11 години по-късно, Валери е на дъното на футболната си кариера, изоставен, оплетен в пипалата на миски и измислени бохеми. Той е един изцяло объркан човек, който не прави това, което най-много може.
Освен че се оказа твърде наивен и първосигнален, Валери попадна на много меркантилни, егоистични личности край себе си. Неговите „уж” приятели го засмукаха и изсмукаха докрай. Ако го обичаха или поне малко държаха на него, те отдавна да са го озаптили и вкарали в правия път.
Очевидно, че Божинов е със слаб ангел и комплексиран на тема хайлайф и жени, но и тези край него направиха всичко възможно да го сринат с цел лично облагодетелстване, тиражи и рейтинги.
При Валери личният проблем е обществен
В днешната чалга култура любовта има само едно измерение: дебитната карта. Масовото зомбиране направи така, че младото поколение е с единствен символ: банкомата и с единствена цел: парите. Милиони младежи нямат нищо друго в главата си освен звука на пускащите пари машинки.
Валери е жертвата на тази култура, той е върховният пример какво предизвиква тя. Да хванеш един футболист за гадже, да го вържеш бързо с дете и да му източиш банковата сметка - това е мечтата на мнозинството днешни девойки. Можете да ги видите как пърхат като пеперуди на тренировките и покрай мачовете на юношите. Напудредени, токирани, татуирани и цицирани те дебнат за своята жертва, която да им оправи живота.
Божинов попадна два пъти в капана на тези пеперуди, които веднага след като се осеменят, се превръщат в пиявици. Мъж с официален доход 100 000 евро на месец е идеален да си осигуриш в съда солидна издръжка.
Но оставете парите. Колко енергия, нерви и време попиля това момче Божинов през последните 10 години за глупости? И колко загуби футболът от неговите чалга изпълнения?
Чалгата обаче не е виновна. Тя си е нищо по-различно от R'n'B или който и да е стил в музиката и няма нищо лошо в това, че привлича милиони българи. Опасното е чалга културата. Затъпяването, опростяването и зомбирането с глупости, което те прави кух, аморфен и прозрачен.
При Валери тази чалга култура смачка футбола. Простотията сгази таланта. За мнозина това си е личен проблем. Но при него не е. Какво лично има в това да пуснеш камерите в спалнята си и цяла България да те гледа по тв мост два часа как се въргаляш с жена в чаршафите си? Какво лично има в това да се постваш по социалните мрежи разголен до чепа от банята си, да се фукаш с поредния екзотичен воаяж, с новата си татуировка, епилация или прическа?
Не, това не е личен проблем. Това е лична излагация. А при Божинов личният проблем е и обществен, тъй като страната ни загуби един уникален талант.
АВТОР: Тодор ШАБАНСКИ
