В много важна проверка срещу нелек съперник България записа поредния си добър мач под ръководството на Любослав Пенев. Най-полезното в него бе изпробването на тактическия вариант за трите гостувания, които ни предстоят есента в световните квалификации. В това отношение би следвало да сме доволни, защото тимът изгледаше стабилно, компактно и нямаше особени насмитания. Всъщност, това е и константната характеристика на първия ни отбор, който остава ненадигран откакто начело е Любо Пенев, независимо срещу какъв съперник излиза.

В отсътвието на намиращия се в отлична форма Александър Тонев, селекционерът бе предприел рискован ход, като не започна и с най-добрия футболист в българското първенство Георги Миланов. Любимата позиция на лек и подвижен централен нападател този път бе поверена на Спас Делев, който обаче показа това, което виждаме цяла пролет в ЦСКА: че е натежал, че се нуждае да свали 3-4 кг и да си върне предишния хъс към играта. Подпомагаше го Ивелин Попов, който не блесна, но и не позволи спокойствие на домакините до смяната му с Георги Миланов.

С куриозен гол низвергнатият във Фулъм Станислав Манолев продължава силните си изяви, които го правят водещ голмайстор в първия ни тим. Пенев изобщо не се колебае за неговото място на терена, като залага – и не бърка досега - приоритетно на атакуващите му качества по крилото.

Тройката халфове – Дяков, Гаджев и Илиев изкара заедно близо час, през който следната схема: Дяков предимно пред защитата, Илиев подпомагащ повече атаката, а Гаджев циркулиращ между двамата в съответствие с притежанието на топката. Влизането на Златински и Велев не промени значително поведението ни на терена – нещо, което се отнася и до появата на Мицански плюс дебюта на Йордан Христов.

Още сигурност на вратата

Този мач ни показа и че разполагаме със стабилен дубльор на вратата. С изключение на една неволно изпусната топка Влади Стоянов нямаше грешно отиграване при общо взето беззъбата до последните 5 минути от мача атака на японците. Забележките на треньорския щаб може би ще са за няколкото му боксирания при не особено опасни центрирания и шутове.

Защитата ни даде нова жертва – Илия Миланов, пак от момчетата на Литекс и Стоичков - което позволи да видим дебюта на Александър Александров от Черно море. Предпочитаме обаче тези принудителни рокади в отбраната да не се случват толкова често с и без това малкото качествени футболисти, с които разполагаме.

Двамата ни външни бранители бяха много активни и не малко последни пасове към нападателите, центрирания и дори шутове дойдоха от Йордан Минев и Радослав Димитров, който също бе наритан до носилка.

В крайна сметка - макар и с комични гол и автогол - България премина и през Япония, като остава все така стабилна и силна под ръководството на Любослав Пенев. Не бива да се изхвърляме, но отборът определено демонстрира, че заслужава бараж по пътя към Мондиала в Бразилия – нещо, което до преди година изглеждаше утопично. Най-важното обаче е, че съставът на Любо върна интереса към националния тим и продължава се харесва много на феновете.

Автор: Тодор Шабански