"Когато чух диагнозата рак, се сринах. Бях изключително уплашена. Нищо нямаше да бъде същото, а пред мен стоеше предизвикателството как да изградя живота си отново."
Така започва личната история на Боряна Герасимова – онази най-трудна част от житейския й път, изпитанието, което я превръща в жената, която виждаме днес.
Тя ми се довери и застана пред камерата на „Жените на България“, за да опише ада, през който е минала, но и да ни увери, че е благодарна за този опит, който я променя изцяло.
Боряна е само на 26, когато разбира, че има Лимфон на Ходжкин и тумор в гръдния кош, който се развива, без дори да го усети. Така, в разцвета на младостта й, започва най-значимата и трудна битка за нея.
„Това са множество битки, не една. И всяка има смисъл. Най-важното е, че не бях сама в тях. Зад мен стояха екип от специалисти, семейството и близките ми приятели, които бяха моята опора“, споделя Боряна.
Лечението й продължава година – 12 месеца, в които минава през всякакви терапии, преди да чуе, че ракът е в ремисия.
„Ракът беше излекуван, нямаше следа от него, но тогава настъпи момент, в който сякаш чаках да се върне. Трябваше да започне голямата трансформация – да изградя живот, подходящ за здравата Боряна“, казва тя.
Когато чува диагнозата, всичко в живота й е поставено на пауза и под въпрос. Осъзнава също, че няма време за губене. И докато търси решения за себе си, започва да намира начини как да ги персонализира и за другите хора, които са в нейното положение.
Днес Боряна е на 40, а онкологичното заболяване променя изцяло посоката, в която гледа.
„Ракът ме превърна в предприемач“, казва тя и през последните 10 години работи активно за развитието на персонализираната медицина в България. Тя е изпълнителен директор на Re:Gena и създава първата компания у нас, която използва ДНК анализ за превенция на заболявания.
„Това беше изцяло нова сфера тук. Учех се в крачка, но бях фокусирана върху грижата за здравето и подобряване начина на живот. За мен не беше работа или бизнес, а смисъл, който ме държи в трудностите ми“, казва тя.
