„От несигурните неща смъртта била най-сигурното. Но засега животът неизменно е побеждавал.“ Любим цитат на д-р Росица Кръстева: началник на Онкологичния център към МБАЛ „Уни Хоспитал“ в Панагюрище и наш специален гост в Епизод 11 на „Жените на България“.

Ако кажем, че медицината е закодирана в гените й, ще бъде вярно. Вярно е обаче, че при родители лекари, нейната детска мечта не е да бъде лекар. Тя мечтае да стане актриса! Желание, което търпи провал. Също, както и една друга страст – да учи за палеонтолог.

Илияна Захариева в империята на комуникациите

„В крайна сметка установих, че да следваш медицина не е чак толкова лошо“, признава д-р Кръстева, която завършва със златен медал природо-математическата гимназия в Шумен през 1989 г.

 

Преди почти три десетилетия, когато взима дипломата си от Медицинския университет в София, онкологията у нас все още е тема табу. Росица обаче се впуска с цялата страст на огромното си сърце в темата. Започва да чете все повече и повече. Да се вълнува и да открива нови светове и хоризонти.

„Може би днес не съм чак толкова ентусиазирана, както преди 10 години например. Днес съм повече реалист, но аз давам на пациентите си повече от надежда. Старая се да им покажа и да ги науча, че ракът не е смъртна присъда“, споделя д-р Кръстева, която ни приема в единствените си два свободни часа, в единствения възможен ден – вторник, в своя кабинет, в Панагюрище.

Инес, която винаги търси отговорите първо в себе си

Две неща са поразителни при първата ни среща – дълбоките зелени очи, от които струи надежда. И едно огромно червено сърце под формата на брошка, закачено върху ревера на престилката й. Толкова е истинско това сърце, че имаш чувството, че дори тупка.

 

Човек я гледа и просто знае: тази жена е родена за лекар. Лекари са били и майка й, и баща й. Лекар е сестра й, която завършва медицина в Германия, където живее и практикува професията и до днес. Единствен от фамилията, който излиза от кръга на белите престилки е синът й Константин. Въпреки че й неговият баща е лекар, момчето следва 2 години физика зад граница, след което се отдава на голямата си любов – музиката.

„Синът ми учи поп и джаз музика в Нов Български Университет. Щастлив е, а аз винаги заставам зад детето си. Децата трябва винаги да бъдат подкрепяни“, казва д-р Кръстева – лауреат на престижната годишна награда на фондация „Свети Иван Рилски“ за принос към здравеопазването в областта на онкологията (2017).

Ваня Манова: Щастието е събирателен образ

Детството й минава в първата християнска столица на България – Велики Преслав. „Имах прекрасно детство. Свободно, безгрижно. Отгледана съм от моята баба“, връща се назад във времето тази изумителна жена, която специализира онкология в половин Европа (Торино, Атина, Мюнхен, Базел и т.н.).

 

Росица носи силен, бунтарски дух. Дух, кален вероятно в летата във Велики Преслав, в които препуска на воля с колело през гробищата на града, прекосява боровата гора и се озовава пред двореца с разкопките на цар Симеон. Днес, когато отдавна е прекрачила в света на възрастните, Роси има свое правило: поне веднъж в годината отива на място, на което никога не е била преди.

„За едно дете е изключително важна свободата. Благодарна съм и на родителите си, и на баба си за моето детство“, казва д-р Кръстева, която за хиляди хора у нас е лъч светлина, извор на кураж и смелостта да се бориш, да искаш да го живееш този живот, въпреки тежките моменти.

Оля и историята на първото малиново вино в България

„В България се робува на няколко табута и едно от тях е, че диагнозата рак е обричаща. Ракът обаче не е присъда. Тези хора с диагноза рак са също толкова полезни на обществото, колкото и другите“, категорична е жената, през чийто кабинет годишно минават безброй човешки съдби.

Всеки един обаче, който практикува професията, трябва да си даде сметка, че интуицията е едно, а знанието нещо коренно различно. Вплетени ръка за ръка, двете заедно образуват могъща сила.

„Медицината е нещо, което трябва да разбираш, да си научен да лекуваш. Но ти трябва и да разбираш защо лекуваш, как лекуваш, да си даваш ясна сметка за това.“

Усилията, които полага тя, за да има повече знания и разбиране за темата, водят до основаването на сдружение „Онкологично общество България“, което има за цел създаването на училище по онкология, в което да бъде показвано всичко за онкологичните заболявания, за тяхното предотвратяване, за методите на лечение и профилактиката. Нейната цел е това да се превърне в постоянна инициатива.

Д-р Мила Бобадова: В моето общество няма табута

„И за пациентите, и за обществото, да покажем какво всъщност се разбира под рак. Каква е тази диагноза, как се лекува. И нещо още по-важно: по какъв начин ние можем да предотвратим това заболяване.“

Продължи да четеш